Зимни салати

Откога съществува зимната салата, никой не може да каже. Твърде вероятно е да са я измислили някъде по северните ширини из европейските краища, защото в древни времена зимата се славела с това, че била много люта, а преспите натрупвали по два-три метра. Така праотците ни се оказвали в хранителен капан и ако не били достатъчно предвидливи, като едното нищо щели да си умрат от глад. Но те си знаели какво ги чака и задухал ли севернякът, масово се включвали в копаенето на специални землянки. В тях натрупвали насъбраните и трайни земни блага – цвекло, зеле, моркови, целина, пащърнак, връзки праз и глави лук (по-късно дошли и картофите). На по-проветриви места увисвали нанизи с чесън и разни билки-подправки, а малко по-късно – и вървите с пристигналите от Америка сухи червени чушки.

Зимната салата изисква своите тънкост и майсторство

Зимната салата може и да е роднина на лятната, но със сигурност не й е сестра. През август в чинията си можеш да откриеш основно крехки листни зеленчуци, залети най-много с някой лек млечен сос, но най-често обогатени с традиционния оцетен дресинг. А зимната почти винаги носи със себе си още в суров вид собствен аромат, който трудно позволява да я сбъркаш дори със затворени очи. Затова при нея боравенето с дресинга си изисква майсторство и нюх. На една настъргана ряпа, колкото и винегрет да наливаш, мирисът все ще си остава на ряпа. Същото, че и в по-засилен вид е с киселото зеле. А то и не иска много – малко зехтин и червен пипер. От друга страна, нарязаният на фини колелца свеж праз лук с крехкостта си би обогатил до разкошност плътната тежина на зелето. Напълно равностоен заместител са му и резените ябълка. Но и това си е въпрос и право на избор. Така че подборът на заливките, добавките и подправките трябва да е добре премерен, ако искаме да запазим оригиналния вкус на продуктите. Друго, което е важно и неизбежно, е да не забравяме, че зимната салата трябва да е богата на калории, белтъчини и витамини, да е тежка, но да не натежава на стомаха. Навярно това е и основната причина често тя да е поела повечко зехтин или някакво друго растително масло. Тук мярката също няма да е зле да се спазва. Особено от люде, патещи си от проблеми с храносмилателната система. Защото, като прибавим повечко мазнинка към и без това трудносмилаемите продукти, като зелето, ряпата, цвеклото, червения лук, праза, бобените растенията и все в този род зимни запаси, бунтът на стомаха ни ще е почти неизбежен. Здравословното разнообразие лесно се постига и с прибавянето към салатеното меню на стерилизираните лятно-есенни зеленчуци – незаменимите домати, грах, зелен боб, тиквички, варена царевица, червени чушки... Те също не са съвсем безобидни, но поне не са поели товара на маринованите или саламурени туршии.

Месцето също уплътнява

За да е крепка – а не крехка – зимната салата, съществен може да е и приносът на мръвката. Без значение как са кулинарно обработени, месните хапки отлично си подхождат както на всякакви туршии, така и на разнообразните пресни салати от кореноплодни като алабаш, ряпа, цвекло, пащърнак, керевиз. Прясното зеле и морковите малко се дърпат от подобна близост, но за посредник спокойно може да се използва сос на майонезена основа. Все пак към заешките зеленчуци си вървят леките меса – пилешко и телешко. Една такава смесена и лека зимна салата прекрасно може да се обогати и с малки парченца обелена ябълка, които придават невероятен свеж привкус. Не забравяйте добрия стар боб Варен, задушен с малко мазнина, залюбил се с наситнен крехък праз, фасулът изобщо не е прост, а си е отвсякъде научно доказан антиоксидант, успешно преборващ се със стареенето. Той и останалите бобени култури, като граха и соята, освен всичко друго са и доста добър източник на белтъчини, а като храни, богати на пектини, предпазват и от рак на дебелото черво. Ядките Ако до последно ви се струва, че на зимната салата все нещо й липсва, винаги можете да я обогатите с ядки! Освен, че са вкусни, те пречат на отлагането на холестерол в артериите, антиоксиданти са и са пълни с витамини.

За да отслабнете, гответе!

Експериментално доказано е, че при приготвянето на едно средно сложно ядене домакинята изминава доста километри за 1 час. А рязането на продуктите изгаря от 200 до 300 калории на час. Любителите на чудесната салатата от бяла ряпа, твърдят, че свалят поне по четвърт килограм, докато я стържат на рендето надребно.