Житото на фараоните

Представлява специален сорт жито, познатo още от най-дълбока древност и наричано „житото на фараоните”. Най-богатите археологически находки, свързани със спелтата са от Европа. В Южен Кавказ има останки от спелта, датиращи от петото хилядолетие преди новата ера. В периода 2500–1700 г. пр.н.е. спелтата е разпространена в Централна Европа. През Желязната ера (750–15 г. пр.н.е.) спелтата става основният сорт жито в Северна Германия и Швейцария, както и в северните части на британския полуостров. Спелтата е пренесена в Северна Америка в края на 19 век.

През 20 век почти навсякъде спелтата е заменена
с обикновеното (хлебно) жито, тъй като добивите от него могат да се увеличават с изкуствено торене и генни модификации за разлика от спелтата, която не се поддава на такива интервенции и поради това се отличава с високата си чистота.

Спелтата съдържа високо количество полезни хранителни вещества
– 57,9% въглехидрати, 17,0% протеини, 3% мазнини, 9,2% фибри, минерални соли и витамини. В състава си включва балансирано количество глутен и е изключително подходяща за приготвяне на тестени изделия.

Спелтата е полезна не само като храна.
Ако се постави на определени места по тялото, тя облекчава много болестни симптоми и има нежен възстановителен ефект. Затова обвивките на спелтата се използват за пълнеж на различни видове възглавници и матраци – за спане и почивка, за медитация, за бебета и майки и др.
Възглавниците с пълнеж от обвивки на спелта са особено популярни в Германия, Австрия, Холандия, Швейцария, Италия и Великобритания. В менютата за възглавници на хотелите задължително има възглавница от спелта.

Брашното от спелта се характеризира с това,
че въпреки че е богата на протеини, спелтата не се обработва лесно. Лепилото в нея е меко и еластично, но много чувствително, затова съществува риск от премесване (т.е. меси се повече, отколкото е нужно). Друга особеност е, че печивата от спелта изсъхват сравнително бързо и стават твърди.