Вино и любов

Безспорно февруари е най-любовният месец от годината. Дали ще празнуваме Свети Валентин или Трифон Зарезан, понякога няма значение, защото ако се замислим, ще си дадем сметка, че тези празници са напълно съвместими. Много често започваме да празнуваме Трифон Зарезан, но когато под нежното въздействие на червеното вино вечерта завършва със замечтан влюбен поглед и зачервени бузи, се оказва, че е настъпил Денят на влюбените. И може би точно поради това свенливо изчервяване, празникът минава под знака на червения цвят: пие се червено вино, подаряват се червени рози … Или иначе казано: На този ден всичко е вино и любов!

Ако искате в Деня на влюбените да се носите на крилата на романтиката, с удоволствие ще ви разкрием някои малки кулинарни тайни... И ако все още се чудите, какво общо има любовта с кулинарната тематика, ще ви припомним една стара поговорка: „Любовта на мъжа минава през стомаха.” Съществуват много коментари по тази тема, но нашата цел е да зададем въпроса така: „Какво трябва да премине през стомаха на мъжа, за да се трансформира в любов?” И тук на помощ идват афродизиаците.

Терминът „афродизиак” произхожда от името на богинята на любовта Афродита.
С него се назовават всички вещества, които по някакъв начин стимулират потентността. Още гърците познавали свойствата на лука, меда, яйцата, рибата и морските дарове. Римляните пък обръщали голямо внимание на стридите. 

Поезия в бутилка 
Доказателство за това, че Свети Валентин и Трифон Зарезан са свързани е фактът, че виното открай време се слави като чудодейно питие на боговете. А и както е казал Луи Пастьор: „Бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света.” Започнете празника с шампанско, защото чаша от това вино е класическият начин да продължите вечерта по един по-забавен и романтичен начин. Идеално допълнение към шампанското могат да бъдат шоколадовите бонбони, хайверът или ягодите. 

„Химикалът на любовта”
Шоколадът е най-сладкият и най-достъпният афродизиак. Напитка с шоколад била любимо питие на индианците. Едва ли много хора знаят, че първият шоколад е бил с тъмночервен цвят, а поднасянето му е било част от ритуала в чест на индиански бог. Днес шоколадът съществува под хиляди форми и състояния. Според някои учени към шоколада човек може да се пристрасти, защото той съдържа веществото фенилтиламин, известно като „химикал на любовта” – то ни кара да се чувстваме в приповдигнато настроение, което много наподобява състоянието ни, когато сме влюбени. 

Какво ни остава, ако не можем да си позволим хайвер или трюфели?
Различни проучвания доказват, че целината съдържа същите стимулиращи вещества, както и трюфелите, но далеч не е толкова скъпа. Позната е още на римляните. Смята се, че произхожда от крайбрежието на Средиземно море и Мала Азия. Култивира се навсякъде, но най-много в Северна Африка, Средиземноморието и Швейцария. Освен, че действа като афродизиак, целината регулира обмяната на веществата и има антисептични свойства. Използват се както листата, така и кореноплодната част – най-често за подправяне на супи, маринати и месни ястия. Тя се съчетава успешно с майоран, мащерка, лук и чесън. Ако искате, когато приготвяте ястие с глава от целина, тя да не почернява, поръсете я с лимонов сок или оцет.
Освен целината от подправките със славата на афродизиаци се ползват също чубрицата, канелата, ментата, индийското орехче, джинджифилът и кориандърът.

Още Овидий я издига в култ, като нарича руколата „трева на потентността”.
За рукула сякаш започнахме да чуваме отскоро и като че ли малцина са наясно, какво всъщност представлява този почти двойник на марулята? Позната е още от времето на римляните. През Средновековието е забранена, защото са я смятали за силен афродизиак. Днес за голяма радост на всички нейни почитатели рукулата е „главен герой” в много ястия – използва се за салати, в съчетание с различни зеленчуци, върху пици и с паста, в супи и сосове, а в Италия овкусяват с нея дори червеното вино. Важно е да не се прекалява с количеството, тъй като руколата има много силна миризма.
Рукулата се използва и с лечебна цел. Има диуретични свойства, може да се консумира против кашлица и бронхит. Листата са богати на витамин С. Също така успешно помага срещу синузит и ларингит. Тя е и познато козметично средство. 

Предполагало се, че морските дарове действали стимулиращо, защото произлизат от владенията на богинята Афродита. Днес те продължават да се числят към стимулиращите средства, като различни учени се опитват да открият, на какво точно се дължат техните свойства. Морските дарове се делят на няколко вида мекотели: без черупка (калмари, сепия и др.); с черупка от една част и с черупка от две части (миди и стриди). Един от най-силните афродизиаци сред морските дарове са стридите, защото съдържат голямо количества соли и минерали, най-вече гликоген – важен елемент, свързан с контракцията на мускулите. Фактът, че морските дарове са сравнително скъпи, ги прави отбрана храна, с която наистина ще впечатлите любимия човек. Тяхното месо съдържа около 12% протеини и големи количества минерали, соли, витамин А и Б. 
Не само морските дарове, но и рибата и най-вече сьомгата може да въздейства като афродизиак. Пример за това е японската кухня, където красотата на ястието е от първостепенно значение и храната трябва да бъде изящно поднесена нежност за окото. 

Но в крайна сметка, независимо какво ястие ще приготвите на любимия човек и с какво вино ще го поднесете, най-важно е желанието да го зарадвате и изненадате, за да превърнете вечерта в истински празник.