В плен на афродизиаците

Ако човек се опита да изброи всички храни, които по един или друг повод някой е обявил за афродизиаци, ще остане изумен. Значителна част от продуктите в кухнята са тъкмо такива. Най-често споменавани са стридите, шоколадът, трюфелите, червените меса и червените люти чушки, но чудодейното свойство е приписвано също на бананите, прасковите, смокините, ананаса, кокосовите орехи, артишока, авокадото, целината, лука, репичките, морковите, аспержите, гъбите, пчелния мед, черния и червения хайвер, кедровите ядки, бадемите, орехите, тиквените семки, сусама, чесъна и т.н. Огромен е и броят на фаворизираните в тази връзка подправки. Като могъщи любовни стимулатори обикновено се сочат шафранът, джинджифилът, индийското орехче, кориандърът, анасонът, босилекът, куркумата, розмаринът, градинската чубрица и много други, както и някои, считани за магически в миналото и забранени днес, като корените от мандрагора. Кафето също минава за афродизиак, както и виното, и изобщо алкохолът в малки дози.

Общото си име тези храни дължат на Афродита – гръцката богиня на любовта и красотата. Кулинарните историци често са обръщали внимание на двата основни фактора, двете главни движещи сили, които гарантират успеха на всеки нов продукт в кухнята. Става дума за две внушения, които властно и безапелационно векове наред са успявали да наложат стотици нови храни и вкусове. Първото е, че продуктът лекува някакви (ако не всички) болести, а второто е, че засилва сексуалните желания и възможности. Относно артишока например древните гърци и римляни са били убедени, че е могъщ афродизиак и че помага да се раждат момчета. Основанията за тази увереност не са известни, но тя е запазена и през Средновековието, макар и леко коригирана в духа на християнското благочестие.

В Западна Европа дълго време се е приемало за крайно непристойно жени да ядат артишок. Това лакомство е смятано за строго мъжка територия. Изглежда, популярността на този деликатес сред французи, италианци и испанци обяснява и високата позиция на любовта и любовните авантюри в тяхната култура. Същото може да се каже и за охлювите, към които французи и италианци са силно пристрастени и които също се смятат за силни афродизиаци. Подобни свойства се приписват и на рукулата, кедровите ядки и зехтина – три често срещани съставки в средиземноморската диета. Любопитно е, че всяка култура си има някакви свои афродизиаци Индийското къри например се смята за малък любовен динамит, тъй като всяка от неговите съставки (куркума, кориандър, кардамон, джинджифил, индийско орехче, шафран, бахар и др.) има възбуждащи свойства. За най-мощен стимулатор сред тях се смята шафранът, но специалисти твърдят, че с него трябва да се внимава – при предозиране може да предизвика пристъпи на неудържим смях, а предозираният смях, както е известно, може непоправимо да обърка любовната игра. Изглежда, не е странно, че тъкмо в родината на индийското къри е създаден и един от най-проникновените еротични опуси в световната култура – Кама Сутра. В Индия също така смятат сусама, кокоса и пречистеното масло гхи за храни, които дават сила, издръжливост и сексуален апетит. В Арабския свят същите качества се приписват на фурмите. В Европа двата най-често фаворизирани афродизиака от миналото са били стридите и трюфелите. Тези храни обаче са били скъпи, рядко предлагани и достъпни само за елита, поради което простолюдието е търсело по-достъпни и същевременно вкусни заместители. Това усилие е родило два забележителни италиански десерта – „Сабайон” и „Тирамису”.
Сосът „Сабайон”, който се приготвя от яйчни жълтъци, захар и сладко вино, е традиционен сватбен десерт, ритуално предлаган на млади мъже преди първата брачна нощ. А относно тирамисуто самото име на този десерт (tira mi su – вдига ми го, итал.) недвусмислено подсказва за високите еротични очаквания, с които е свързана неговата консумация.

За възбуждащите свойства на афродизиаците има известни научни обяснения. Повечето от тях са с високо съдържание на трите „най-еротични” витамина – А, Е и В, или пък съдържат някакви други стимулиращи вещества.
Например за шоколада е доказано, че съдържа фенилетиламин – вещество, което предизвиква чувство на удоволствие и лека еуфория.
При лютите чушки подобно въздействие предизвиква капсаицинът, на който те дължат и лютивия си вкус.
При стридите, както и при кедровите ядки, благотворното въздействие се обяснява със съдържанието на цинк, който е важен за синтеза на тестостерон. Но това със сигурност не е било известно на древните хора, които все пак са откривали във формата на стридата известно еротично послание и това, изглежда, обяснява защо, според митологията, Афродита ражда Ерос в черупка от стрида.

Ерос не обича да се натъпква
Претовареният стомах не е любимото състояние на римския бог на любовта. В недостигналите до нас негови кулинарни рецепти, потвърдени от съвременните научни изследвания обаче, ясно е казано: добрият любовник залага на умереността в храненето.
Първата причина е, че препълненият стомах изтегля значително количество кръв от организма, която му е необходима за преработката на храната. А тази кръв трябва в същото време и на други органи.
Втората причина е, че чревоугодничеството води до отпуснатост на тялото и леност на ума. А без въображение в леглото... Затова преди любовната игра старателно отбягвайте всякакви бифтеци или сладкарски изделия. И може да звучи странно, но най-препоръчителни са плодовите и зеленчуковите сокове, богати на минерални соли. Е, шоколадът също върши работа, защото се разгражда бързо от организма и действието му е краткотрайно, но наистина ефективно.

Заложете на морски храни
Рибата и останалите морски продукти от векове са известни с това, че се причисляват към афродизиаците. Още древните римляни смятали, че те разпалват сладострастието. Световна е репутацията на раците, стридите, други видове миди, скаридите, месото от акула, морските таралежи, лангустите, сепията... изобщо всичко, що е морско. Обяснението е просто – в морските продукти има високо съдържание на фосфор, а той стимулира мозъчната дейност.