Царицата със свилени коси

„Хайде на варената царевица!” – едва ли има някой, който да не е чувал тези викове по родното ни Черноморие, а и не само там. Можем да я намерим навсякъде – варена, консервирана, замразена – жълта и примамлива, съхранила частица от златистите плажове.

За произхода й съществуват много легенди
Предполага се, че в Централна и Южна Америка царевицата най-напред е била позната на ацтеките и техните предшественици в днешно Мексико.
Според някои исторически проучвания, царевица се отглежда от 3000 години.
В Европа тя навлиза през 16. век, донесена от испански и португалски моряци, колонизирали Централна и Южна Америка, където царевицата била един от основните хранителни продукти на местните народи.

Зърната, които изхранват света
Царевицата е едно от растенията, от които не се изхвърля нищо. Листата й се използват за храна на животните, а от царевичните влакна се правят отвари с отводняващо действие. Да не забравяме също, че тя играе важна роля и при дестилация на алкохол – уиски, джин и др.
Днес в световен мащаб, годишно за храна, се произвеждат 1,2 млрд. тона царевица.
Царевичното брашно се използва в смеси, с които се приготвят сладкиши и бисквити. От него също така се прави и качамак. Царевичните люспи, или корнфлейкс, както сме свикнали да ги наричаме, в съчетание с прясно мляко, е все по-често предпочитана закуска и у нас. Консервираната царевица пък, запържена с малко масло, е идеална като гарнитура към ястия с месо. В Южна Америка царевицата се консумира едновременно с жито (хляб) и червен фасул: това вегетарианско трио позволява да бъдат набавени в балансирани пропорции всички белтъчини, необходими на човешкия организъм. А в цяло Мексико царевицата се радва на особена почит и уважение и без нея прочутата мексиканска салата е направо немислима.

Лек за (почти) всяка болка
Царевицата съдържа въглехидрати, фибри, белтъчини, редица витамини от групата В, калий, фосфор, магнезий, желязо, цинк, както и най-важния анти-токсин – витамин Е, който предпазва от склероза. Всекидневното включване на царевица в менюто ни намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и рак.
Царевичната коса (т.нар. свила) намира широко приложение във фитотерапията. Запарка от нея се използва при бъбречни и чернодробни възпаления, поради противовъзпалителния си и диуретичен ефект. Прилага се и при възпаления и камъни в жлъчния мехур. Тя е и отлично кръвоспиращо средство, поради високото съдържание на витамин К. Царевичната коса се прилага и за намаляване нивото на холестерола в кръвта, както и за контрол на телесното тегло.

С хиляда и едно лица
В древногръцката митология имало един бог – Протей, който притежавал способността да приема всякакви образи. И с царевицата е същото – властелините на модерните технологии я превръщат в каквото си поискат.
Освен в чинията ни, индианските зърна могат да се намерят преработени в хиляди суровини и продукти. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, течна и медицинска гликоза. От царевичното масло се добива маргарин.
Освен като храна за директна консумация царевицата е суровина и за едно от най-добрите растителни мазнини. Царевичното олио има превъзходен и лек вкус, почти никакъв остатъчен мирис и е идеалната диетична растителна мазнина. Подходящо е за пържене, печене, варене, включително и продължителни високотемпературни обработки.
Царевицата е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Половината от биогоривата, заместители на нефтопродуктите, са от царевичен произход. Напоследък станаха известни и приложения на царевицата, които са колкото полезни, толкова и чудати – тя се използва успешно за производство на екологични облекла, торбички за пазаруване и дори бутилки.