Смята се, че баклавата се е появила на трапезата на древните жители на Анатолия (дн. Анадол в Мала Азия) през 8. век пр.Хр. и се приготвяла от няколко дебели листа тесто, сироп и ядки.
По-късно, в Гърция, баклавата претърпява сериозна модификация – елините започнали да я правят от тънко тесто, което позволявало да се навива на руло. Арменците пък се сетили да добавят към рецептата канела и карамфил. Приносът на арабите към рецептата се състои в прибавянето на розова вода и кардамон.
Въпреки гръцкия и арменския принос към създаването на баклавата, сладкишът е известен с името, което са му дали арабите и което произхожда от думата „баклави” (baklavi) – ядки. Истинската баклава се прави или с орехи или с фъстъци, като двата вида ядки никога не се смесват. Десертът се хапва масово и с удоволствие не само от арабите, но и от турците, гърците и останалите балкански народи.
Умами, или петият вкус, олицетворява нежния и приятен послевкус, усилва вкусовите усещания и прави храната...
Планирането на бюджета при пазаруване може да бъде предизвикателство, но с правилните инструменти лесно може...
В днешния забързан свят все повече хора избират доставка на храна, за да спестят време...
Водката съществува от векове и играе ключова роля в културите на много страни. Тя не...
Съветите на лекарите как да се грижим за здравето на очите Някои хранителни вещества поддържат цялостното...