Сладкият оранжев маскарад

В традициите за празнуване на Хелоуин може да открием смесица от различни обичаи – гадаене, каква ще е годината, маскиране (у нас например тази роля се пада на кукерите), както и ритуали, свързани с почерпка – в случая на децата се дават дребни лакомства, а у нас подобен обичай е коледуването.  

Корените на Хелоуин са келтски. В далечното минало с този празник се е отбелязвал краят на лятото и прибирането на животните в оборите. Вярвало се е, че в този период душите на мъртвите се връщат в домовете си. Празникът се е отбелязвал с огньове, запалени на високи хълмове и понякога с маскарад, който е имал за цел да изплаши лошите духове. Хората са гадаели, каква ще е годината, но също така са предсказвали и съдбата на любовните взаимоотношения.

Един от най-популярните обичаи,
свързани с Хелоуин е традицията, децата да се маскират със страшни костюми и да обикалят от къща на къща с тиквени фенери, за да искат бонбони и сладки от съседите, защото иначе ще направят беля. Възрастните също се маскират и вечерта по улиците могат да се видят феи, прилепи, духове, вещици, скелети, вампири... и какви ли още не страховити създания.

Интересното е, че тази традиция далеч не е толкова стара
– появява се накъде в началото на 20. век, но пък е много благоприятна, особено за бизнеса – преди няколко години, само за костюми за празника, американците са похарчали около 5 милиона долара.

В кулинарен план Хелоуин се свързва основно със сладкиши.
Продават се захарни бонбони, с формата на тикви, захаросани ябълки и богато разнообразие от сладки лакомства.

Традиционните цветове на Хелоуин
са черният (като символ на отиващото си лято) и оранжевият (символизиращ богатата реколта). Първоначално един от най-ярките символи на Хелоуин – фенерът – се е правел от издълбана едра ряпа, а когато празникът се пренесъл от Ирландия в Америка, ряпата била заменена от тиква.

Тиквени радости
Големи, кръгли и оранжеви, тиквите идват с есента за да изпълнят мрачния есенен пейзаж с цветно настроение и да ни дадат възможност, за пореден път да оценим безспорните им кулинарни достойнства.

Тиквата има не само високи хранителни свойства,
но и диетични качества, а използваемата й част заема до 85% от теглото. Съдържа 90% вода и има диуретично действие. Семената на тиквата също не са за пренебрегване, тъй като са много богати на мазнини и белтъчини.

Съхранение
Разрязана на парчета и добре увита в прозрачно фолио, тиквата може да се съхранява в хладилник до 2-3 дни. Цяла тиква може да издържи до 2 седмици на стайна температура и няколко седмици на студено, тъмно и проветриво място. Оптималната температура за съхранение е от 1 до 14 градуса, като е важно, температурата да не пада под 0 градуса. Тиквата може да бъде замразена във фризер, ако е предварително обелена, почистена от семките и нарязана на кубчета.

Традиционно у нас
тиква се консумира предимно печена или варена. С тиква се приготвят всевъзможни сладки изкушения, но ролята й в кухнята далеч не се изчерпва само с десерти – участва успешно и в разядки, салати, супи и основни ястия. В Италия например с тиква приготвят ньоки, ризото и равиоли.