Символ на победа

Целината е позната още на римляните, които по време на състезание давали на конете си от тази подправка, за да бъдат по-бързи и по-силни. В Древна Гърция пък я смятали за символ на победата и при много състезания, победителите получавали като награда венци от целина.  

Смята се, че произхожда от
крайбрежието на Средиземно море и Мала Азия. Култивира се навсякъде, но най-много в Северна Африка, Средиземноморието и Швейцария. В Централна Европа става популярна някъде през Средновековието, като дълго време е била използвана основно като медицинско растение, а за отглеждането й като зеленчукова култура за първи път се съобщава във Франция през 1623 г.

Използват се както листата,
така и кореноплодната част. Подходяща е за подправяне на супи, маринати и месни ястия. Съчетава се успешно с майорана, мащерка, лук и чесън. Обелената целина потъмнява бързо, така че най-добре е, да я напръскате с лимонов сок или да я варите във вода, в която сте сложили оцет или лимон.

Познати са три разновидности
• главеста целина
• дръжкова или стеблена целина (селари)
• листна целина

У нас се отглежда предимно главестата целина
и по-малко листната, а в повечето европейски страни и в Северна Америка залагат предимно на селъри. При главестата целина кулинарно приложение намира кореноплодната част, която обикновено е с овално кръгла или плоско кръгла форма, жълтеникавобяла повърхност и бяла месеста вътрешност. При селърито се използват стъблата, които са дълги, гладки, широки, дебели, месести, сочни, крехки и зелени. А при листната целина в употреба влизат едрите й, тъмнозелени и ароматни листа, които имат силен аромат и се използват в туршии, а също и за приготвянето на супи.

Освен че е считана за афродизиак,
целината регулира обмяната на веществата и има антисептични свойства. Богата е на витамините С, А, В1, В2, К и РР, желязо, калий, магнезий, фосфор, фолиева киселина, фитонциди и етерични масла, които я превръщат във важен елемент от здравословното хранене.

Селарито може да се консумира и самостоятелно,
а не само в добавка към различни ястия. Тя е с по-слаб и по-деликатен аромат от главестата целина, което може да се приеме както за недостатък, така и за предимство, защото я прави желана добавка към всяка салата. Когато избирате селари, внимавайте стръковете да са без видими наранявания и да бъдат със светлозелен цвят.

Редовната консумация на селъри е препоръчителна,
защото тя съдържа големи количества витамин C и редица други активни съставки, укрепващи здравето ни. В китайската медицина селарито от дълги години се използва като регулатор на кръвното налягане. Това се дължи на полезния за сърцето фитохимикал, наречен фталид (phthalide), както и на съдържанието на калций, калий и магнезий. Известно е, че този зеленчук отпуска стените на съдовете и по този начин улеснява притока на кръв и ги предпазва от втвърдяване. Има и диуретичен ефект, благодарение на калия и натрия – жизненоважни минерали, участващи в регулирането на течностите в организма. В състава на селарито присъства и кумарин, който не позволява на свободните радикали да увреждат клетките. Намалявайки клетъчните мутации, се предотвратява появата на ракови клетки. Кумаринът също така увеличава активността на определени бели кръвни телца (имунните защитници), целящи да унищожават мутирали (ракови) клетки.