Щастливите магически ядки

Принадлежат към голямото семейство на мангото, смрадликата и сумака, а най-близък родственик им е кашуто. Консумацията им спомага за облекчаване на различни здравословни проблеми, като също така предпазва организма и от възникването на нови такива. Препоръчват се най-вече при изтощение след тежки физически и умствени натоварвания, при сърдечно-съдови болести и заболявания на черния дроб. Изключително богати са на антиоксиданти, които забавят процеса на стареене, затова неслучайно през древността са ги наричали „магически ядки“. Но най-интересното име са им дали китайците – „щастливи ядки“ – най-вероятно, защото пукнатинката между черупките им наподобява усмивка. Шамфъстъците съдържат също така и много витамини и минерали, но са с доста висока калоричност, затова когато ги похапваме е добре, да внимаваме с количеството.  

Произход
Шамфъстъците идват от Западна Азия и Мала Азия, на територията от Сирия до Кавказ и Афганистан. От Сирия шамфъстъкът се разпространява в Италия, а оттам – и в другите средиземноморски страни.

Високата им хранителна стойност и възможността за лесно съхранение през продължителен период от време, превръщат шамфъстъците в перфектната храна за дълъг път. От тези им качества са се възползвали пътуващите по Пътя на коприната (между Китай и Запада), които са се запасявали с големи количества от полезните ядки.

В САЩ дървото се появява за първи път през 1854 г., а главният виновник за това е Чарлс Мейсън, който по това време се е занимавал с разпространение на семена за експериментални насаждения в Калифорния, Тексас и други южни щати. През 1875 г. няколко млади дръвчета преминали границите на Франция и така достигнали до Сонома, Калифорния, където са засадени.

Търговското производство на шамфъстъци започва през 1970 г. и бързо набира скорост. Днес едни от най-големите производители на тези ядки са държави като Турция, Иран, Сирия, Индия, Гърция и Пакистан.

Странно, но факт
Шамфъстъкът е студоустойчиво дърво, плодовете му обаче зреят само в горещо време. Самата ядка е костилката на плода. Когато узрее, той изсъхва и костилката се разпуква. Колкото цветът му е по-мръснозелен, толкова по-зрели са ядките.

Събира се само нощно време, защото под палещите лъчи на слънцето се образуват упойващи етерични масла.
Маслото от шам-фъстък помага за премахването на лунички и петна по кожата.

Смята се, че заедно с кашуто и бадемите, е сред най-харесваните ядки. Има чудесен, маслен вкус и е предпочитан деликатес, а също и подходящо мезе, но не за бира, а за шампанско и десертни вина.