Шопска му работа

„Едро нарязани сочни български домати и краставици, лук и ароматна печена чушка, щедро поръсени с бяло саламурено сирене. Настъргано, а не натрошено. И люта чушка – за върховно удоволствие...“ Така един германски турист презентира на своите сънародници най-вкусната салата на света, която бил опитвал въобще... 

Прилики и разлики
Салати на основата на домати и сирене има по цял свят. Достатъчно е да споменем италианската „Капрезе“..., а какво да кажем за Балканите, където всяка държава предлага някаква вариация на тема „Шопска“.

Най-известна по света, естествено, е гръцката
За да се нарече така една салата, тя трябва да съдържа гръцки зехтин, риган и маслини, плочка сирене „Фета“, краставици, домати и зелена чушка. Поръсена с нарязан наедро червен лук, каперси и зехтин, тя символизира вкусната селска кухня на византийците, откъдето идва и името й – хориатики (селска салата).

Турската е като нашата,
но без сирене и не се подлютява като сръбската. Приготвя се по класическия начин от домати, краставици, чушки, лук и магданоз. Овкусява се с лимон и зехтин. Слагат се и няколко маслини за декорация.

Сръбската пък е люта,
пак се нарича шопска, реже се надребно и се яде с лъжица. За нея трябват домати, белени краставици, сурова зелена чушка, лук и люта чушка, сол, олио, но без оцет.

Нашата шопска е българският принос към световната кулинария
Характерното в нея е, че се приготвя от прочутите български домати, краставици, печени чушки и местното саламурено сирене. Доколко обаче тя е регионално шопско изобретение? Две са основните тези със свои привърженици и противници у нас. Естествено, ако питаме шопите, салатата си е чисто тяхна... Най-малкото заради лютото чушле встрани, което – с гордост отбелязват те – свидетелства за нравите в Шоплука. Освен това, в приготвянето й се използват и някои традиционни шопски кулинарни похвати, като „белосването“ с настъргано саламурено сирене. Тази вкусна кулинарна хватка те прилагат и върху други ястия, като качамак, пържени картофи и пърженица, например. Бели са и носиите, характерни за фолклора им.

Но – според привържениците на втората теза – истината е друга
Без да отричат шопската кулинарна традиция, те твърдят, че салатата в този си вид е изобретение на „Балкантурист“. За година на раждането й се приема 1956, а за автори – група готвачи, на които хрумнала идеята да разнообразят обичайната мешана салата. И тъй като шопското е синоним на люто, въпросната салата става шопска. Заради страхотния си вкус и цветовете на трикольора – бяло, зелено, червено, и розата от домат на върха – тя много бързо се налага в туристическия бранш като емблема на България и символ на традиционната ни кухня. По същото време благодарение на „Балкантурист“ придобиват популярност и други български ястия с регионални наименования, като сирене по шопски, яйца по панагюрски, тракийската и странджанската салата... В подкрепа на тезата за съвременното изобретение на шопската салата идва и фактът, че доматът по нашите земи започва да се яде едва в края на 19. и началото на 20. век, а сравнително по-популярен е чак след войните.

Истината е, че баналната за нас шопска салата
е направила повече за българския имидж по света от всичките ни политици накуп. А за огромния брой „пристрастени“ към шопската салата също си има обяснение – доказано е, че комбинацията от сирене и домат има леко наркотичен характер (триптофанът от сиренето се усвоява по-добре, когато е комбиниран с домат). И днес почти няма ресторант в България, който да не започва менюто си с „Шопска салата“. Както няма и българско семейство, което да не се събира на трапезата около пълна купа едро нарязани краставици, домати и чушки, щедро поръсени с настъргано бяло саламурено сирене... И люта чушка, за върховно удоволствие.