Сезонът на чушките

Пълнени чушки с ориз, с кайма, с боб, със сирене, чушки бюрек, чушки в доматен сос, лютеница, миш-маш... Едва ли си даваме сметка колко много присъстват те в българската кухня. Всеки, който е растнал на село, с топлина си спомня нанизите по прозорците, аромата на печени чушки в късната есен, апетитните туршии с месести червени чушки, които е затваряла баба, или кьопоолуто, в което мама е накълцвала зелени и червени чушки. Или големите салати с домати, белени чушки и лук... Добре, не е нужно да тъгуваме за чушките точно сега, когато ги има в изобилие. Нека им се порадваме на воля, а после... после ще му мислим!

Зеленчуци на преклонна възраст
Смята се, че чушките са най-старият зеленчук, защото техни семки, открити в Мексико, са на възраст 5000 години. Според някои учени произхождат от Перу, според други – от Централна Америка, а трети дори твърдят, че тяхната родина е Южна Азия. В Европа обаче подобно на много други продукти са пренесени от флотилията на Христофор Колумб и придобиват популярност през 16. век. Най-добре виреят в умерен климат. За няколко години биха могли да издържат и в тропически, но не понасят студа. Растат през цялата година, с изключение на януари. Най-добрите реколти в умерените ширини са от май до октомври.

Някога да сте чували, че...
Колкото са по-малки и тънки чушките, толкова вкусът им е по-силен. Колкото са по-месести, толкова са по-сладки. Значение за вкуса имат и цветовете – червените чушки са по-сладки, жълтите, белите и оранжевите – меки и сочни, а зелените – по-ароматни, но и по-горчиви. В много случаи зелените, както и лилавите, са с по-лютив и пикантен вкус. Лилавите чушки впрочем обикновено губят цвета си при готвене и стават зелени.

А колко са полезни...
Апетитният зеленчук е пълен с витамин С. Достатъчни са 200 г от него, за да се удовлетворят дневните нужди на възрастен човек от него. Витамин С и съдържащият се в чушките витамин А играят ролята на много мощни антиоксиданти, които ефективно неутрализират свободните радикали. А свободните радикали са основна причина за натрупване на холестерол в артериите, което провокира атеросклерозата и болести на сърцето, увреждане на нервните и мозъчните клетки, артрит и астма. Полезни са и за паметта. В сока им има голямо количество силиций, който се грижи за здравината на ноктите и косата. Важно е да се знае обаче, че целулозата в ципите на чушките дразни лигавицата. Затова при страдащи от остри или хронични стомашни, жлъчни или чернодробни заболявания е задължително чушките да се сервират обелени.

В кухнята
Чушките често се включват в диетични режими, защото имат малко калории (26 ккал в 100 г), нищожно количество мазнини, а в същото време съдържат много фибри и са богати на фруктоза. Консумират се сурови или приготвени по различни начини — на грил, на фурна, задушени, пълнени, панирани, тънко нарязани, като гарнитура към птици, риби, меса. Използват се за ароматизиране на сосове, бульони, гратени, омлети, пици и като основни съставки на прочутите френски ястия – рататуй и пиперад. Нарязани на кръгчета или на парченца, влизат в състава на салати — овчарска, селска, алжирска. Изсушените чушки могат да се използват цели или да бъдат стрити на прах, а тези от туршия и маринованите често се прибавят към сандвичи или салати. Екстракти от тях могат да бъдат прибавени към люти сосове.

Когато купувате чушки
Избирайте ги твърди, с гладка и блестяща кожа и да издържат на натиск. Дръжката им трябва да бъде зелена. Ако ги съхранявате в хладилник, ги сложете възможно най-ниско и ги увийте в хартия, която ще попие влагата. В оптимални условия чушките могат да бъдат съхранени до две седмици. Преди да ги използвате, измийте ги, нарежете ги по дължина и почистете вътрешната част със семките.

Сред най-големите производители и износители на чушки на първо място е Китай, на второ – Мексико, и след това са Турция, Испания, САЩ, Нигерия, Индонезия, Египет, Южна Корея, Италия и Франция.