Съвършеното ризото

Приготвянето му в повечето случаи не отнема повече от 30 минути. А основният продукт в него – оризът – се съчетава успешно с почти всички продукти, които може да се намерят в кухнята на всяко домакинство: зеленчуци, гъби, яйца, месо, риба, морски дарове. Ризото може да се приготви по хиляди начини – но основният принцип на готвене се състои в запържване на ориза с лук и варене с обилни количества бульон, който се прибавя постепенно. Този начин на приготвяне дава абсолютна свобода на действие, като може да се прибавят например бяло вино и дори плодове. Задължително трябва да присъства и настърганото сирене, като ревностните почитатели на северноиталианското ястие настояват това сирене да бъде само и единствено „Пармезан Реджано”.

Идеалното ризото в няколко основни стъпки:

• Лукът се сотира в масло или зехтин.
• Когато лукът омекне, се прибавя оризът – използвайте италиански ориз със закръглени овални зърна.
• Разбърква се и се задушава няколко минути, докато оризовите зърна се покрият добре с мазнина.
• От този момент започва старателното прибавяне на бульона, което може да се предшества от чаша бяло вино.
• Препоръчително е да се използва хубав, домашно приготвен бульон, в достатъчно количество, като през цялото време бульонът трябва да е топъл. Бульонът е важен, защото попива в ориза и така определя вкуса му. Може да изберете бульон по ваш вкус – месен, зеленчуков, рибен, гъбен. Най-важното е бульонът да се добавя постепенно, така че да не надвишава с повече от 2 мм нивото на ориза в съда. Бульон се долива едва след като оризовите зърна са абсорбирали напълно предходната порция течност. Всеки път трябва да се разбърква старателно с дървена шпатула, за да не се слепва оризът. Обикновено цялата процедура отнема 18–20 минути. Оризът е готов, когато стане „ал денте” – оризовите зърна са запазили формата си, повърхността им е мека, но сърцевината им е съхранила твърдостта си.
• Докато ястието още е димящо и на огъня, се прибавят настърганото сирене, останалите съставки и още малко масло.
• След сваляне от огъня, към ризотото може да се прибави още един черпак от бульона – това ще осигури допълнителна влага на ориза, когато той вече е сервиран и ще го предпази от нежелано изсъхване.
• А що се отнася до допълнителните съставки, тук изборът е неограничен – бели и червени меса, гъби, риба, морски дарове, зеленчуци – всичко е добре дошло. Не е задължително всичко да се слага в края на готвенето. Нарязани наситно копър, целина, арпаджик или моркови могат да се сотират още с лука. Гъбите и аспержите могат да се добавят в бульона, за да обогатят вкуса му, а след това да се прибавят към самото ризото. Ако все пак държите съставките да не се разварят и разтворят сред оризовите зърна, то най-добре е, те да се прибавят последни, малко преди ястието да се отстрани от огъня.
• Ризотото трябва да се хапва, докато е още топло. То не е от ястията, които могат да се приготвят предварително и след това да се поднесат притоплени.

Добър апетит!