Сандвичът – роден от каприз

Едва ли има изкушен от кулинарията човек, който да не знае нещо за произхода на сандвича. Да не е чувал как през 1762 г. английският благородник Джон Монтегю, първи лорд на Адмиралтейството и четвърти граф на Сандвич – малко градче в Югоизточна Англия, една нощ сред продължителна и все по-увлекателна игра на карти поръчал на готвача да му поднесе изпеченото за вечеря месо между две филии. Не за друго, а за да може графът да хапне, без да си прекъсва играта. Така според модерната кулинарна митология е създаден сандвичът.

Най-популярни представители

Франкфуртер

Въпреки че през 1987 г. град Франкфурт отпразнува 500 години от създаването на, тази разновидност на сандвича едва ли щеше да се радва на бурната си съвременна известност, макар и с друго име, ако през 1904 г. някакъв предприемчив германски имигрант не беше предложил това кулинарно изобретение по време на изложението в Сейнт Луис, щата Мисури. Топлият кренвирш, пъхнат в хлебче, предизвикал истински фурор сред американската публика. Малко по-късно в Йейл започнали да го наричат хотдог.

Хамбургер

Германският му произход е вън от съмнение, но сигурно също би живял в дълбока анонимност, ако през 1891 г. някакви американски моряци не го бяха опитали на пристанището в Хамбург и ако след това не бяха разказали на нюйоркските готвачи как се прави това чудо на модерния fast food.

Клуб-сандвич

В началото на миналия век в САЩ се появява т.нар. клуб-сандвич от препечени филийки с масло, бекон и пилешко месо, гарниран с резени домат и маруля. През 20-те години на мода излизат запечените сандвичи със сирене.

Дюнер

Странно е, че дори някои специалитети с откровено ориенталски ореол дължат своята световна популярност на Америка. Изразителен пример за това е дюнерът. В арабските страни това ястие от кълцано печено месо, завито в тънка питка със зеленчуци, е познато като шаварма. Гърците също го правят и му казват гиро. През 70-те години на миналия век американци от гръцки произход започнали да го предлагат в Щатите и бързо го наложили на пазара.

Ето как един каприз на някакъв улисан в игра на карти английски благородник от 18. век се е оказал начало на цяла епоха в историята на храненето.