С цвят и вкус на пролетна свежест

Те са далечни роднини на хряна и са познати на човечеството от около 1000 г. пр.н.е. Предполага се, че репичките имат азиатски произход, като дълго време са били декоративно растение, преди да заемат място на трапезата.

Латинското им наименование
(Raphanus sativus) идва от думата за корен. Представляват едногодишно кореноплодно зеленчуково растение, от което са познати два сорта – европейски и китайски, като у нас се култивират европейските форми. Отглеждат се като зеленчукова култура в Китай, Япония, Египет, Рим и Гърция.

Предполага се, че европейската им родина е Италия,
където вирее диворастящо растение, което може и да е техният местен прародител. Съществуват подозрения, че френската кухня пък им е помогнала да станат популярни на стария континент.

Цветът им отвън
варира от розово до червено и виолетово или от комбинация от тези цветове. Този вид репички е и най-често срещаният у нас, като има такива с кръгла и други – с цилиндрична форма.

В региона около австрийската столица Виена
вирее един специален сорт репички, наречен „Гигантът от Асперн“ – с диаметър от около 6 см. Този сорт е включен в съкровищницата на вкусовете на международното движение Slow Food.

В градината
репичките се „разбират“ добре със зелената салата, морковите, доматите, граха, боба и зелето, но не и с краставиците и дините. Препоръчително е, да се консумират пресни, което се разпознава най-лесно по листата им – ако са повехнали, значи репичките вече са стари.

Традиционно ги използваме

за приготвяне на салати, но всъщност успешно могат да претърпят и термична обработка. Листата им също са годни за консумация – както в салати, така и в ястия – готвят се подобно на спанака.
 
Може да се съхраняват
няколко дни в хладилник (без листата), най-добре увити във влажна кърпа, за да не изгубят голяма част от влагата и свежестта си. Ако репичките са леко омекнали или са се набръчкали, може да ги потопите в студена вода, за да станат отново хрупкави и сочни.

Репичките са люти, защото съдържат синапено олио,
което има изявено антибактериално действие. Подобно на лука, лютият им вкус се усеща, когато се наруши целостта на репичките и намалява, ако ги посолим. Богати са на ензими, минерални соли и витамини, а етеричното масло в тях засилва секрецията на храносмилателните жлези.