Разкош край морето

Сещате ли се за един плод, който с удоволствие хапваме на морето, а и не само там? В края на лятото си направете вечерна разходка по плажа с кофичка току-що набрани сладки и сочни смокини, за да се насладите истински на този древен плод.

За нея
Лесно можем да разпознаем смокинята, когато я видим. Това е дърво с гъсти клони и характерни листа, завършващи с 3 до 5 върха. Несъмнено много от вас са виждали смокиновите дървета, надничащи зад къщичките на Стария Созопол, или пък над китните малки улички на Китен. 
В България смокинята е разпространена по Южното Черноморие, както и в Югозападна България – районите около Петрич и Сандански. Въпреки че е доста непретенциозна и може да расте и върху бедни, каменисти почви, тя предпочита топлия мек климат, и то на места, където има достатъчно влажна почва. 

Знаете ли, че
смокинята е едно от първите отглеждани от човека растения. Най-ранните данни за това датират от 5000 г. пр.Хр. и се считат за първи доказателства за развитието на земеделие. Смокиновото дърво живее средно около 50 години, но има случаи, когато достига и до 300 години.

В кухнята
Смокините могат да се ядат сурови, сушени или сварени на сладко. Тъй като пресният плод не е издръжлив на транспортиране, сушените заемат значителна част от пазара на смокини. Те се сушат 3–4 дни на слънце, задължително обърнати с отвора на връхчето нагоре.
В топлите и влажни климатични зони смокините се ядат предимно пресни и сурови, без да се бели кората, а често пъти се консумират сервирани със сметана и захар. 
Независимо дали са обелени, или не, плодовете могат да се сварят и приготвят по различни начини, например в пайове, пудинги, кексове, хлебни произведения, или пък да се сервират със сладолед. Целите плодове могат да се консервират в захарен сироп или да се приготвят като сладко, мармалад или като тесто. Много вкусни са и захаросани. 

Хранително-енергийни факти
Малко ще е да кажем, че смокинята е изключително полезна – тя е всеизвестна със своите вкусови, хранителни и диетични качества.
В пресните плодове се съдържат до 25% захари, а в изсушените – до 75% лесно и напълно усвоими от човешкия организъм захари, поради което сушеният плод засища бързо. 
Тези летни плодове са източник и на витамини и минерали – калцият, магнезият и медта са в значителни количества, а по съдържанието си на калий, смокинята отстъпва първенството само на ядките.
Освен всичко друго смокиновите плодове са и ценна лечебна храна. Още в миналото тя е намирала широко приложение и в медицината. Тъй като съдържа висок процент желязо, се е използвала като средство срещу анемия. Сокът от неузрели смокини дразни човешката кожа, но успешно лекува брадавици, гъбички и бактерии. 
Смокиновият плод се използва също за понижаване на температурата, при сърцебиене, болки в гърдите, кашлица. Тъй като е много хранителен, спомага за укрепване на организма.

И още...
В средиземноморските страни от смокините с ниско качество се приготвя алкохол. Алкохолният екстракт от сушени смокини пък се използва за аромат към ликьори и тютюневи изделия. 
В Южна Франция смокиновите листа участват като субстанция за парфюм с горски аромат.