Растителният антибиотик

Присъства във всяка кухня и участва в състава на почти всички ястия. Главното му достойнство обаче не се изразява само в прекрасните му вкусови качества – лечебните му свойства също са отдавна известни.

Освен в кулинарията,
древните египтяни са го използвали и в медицината, след като открили благотворното му влияние върху храносмилателната ни система, способността му да повишава апетита и да подобрява дейността на черния дроб и жлъчката. Препоръчвали го също и при ревматизъм, подагра и затлъстяване. Лукът е изключително полезен съюзник в битката с лошия холестерол, помага за понижаване нивото на кръвната захар и увеличава чувствителността на клетките към инсулина.

Лукът е един от най-полезните зеленчуци, познати на човечеството
Благодарение на високото съдържание на витамин С и В, минерали и етерични масла, лукът спомага за пречистване на кръвта и предпазва сърцето от инфаркт. Наличието на много естествени антибиотици и доказаните му антисептични свойства превръщат лученият сок в ефективно лекарство при кашлица и болки в гърлото.

През средните векове лекарите смятали,
че дори миризмата на лука предпазва от болести. За това твърдение има дори научно доказателство – във веществата, отделяни от лука, се съдържат така наречените фитонциди, които унищожават гнилостните и болестотворните бактерии. Растенията, които съдържат летливите вещества фитонциди, се наричат растителни антибиотици. Те представляват цял комплекс от съединения, осигуряващи имунитета на самото растение и имат редица неоспорими преимущества пред медикаментите. На първо място, действието им е насочено не само към борба с микробите, а и към засилване на имунитета. На второ – вредните микроорганизми загиват много по-бързо под въздействието на растителни антибиотици. И още един плюс: болестотворните микроорганизми след време се приспособяват към лекарствата, а „домашните лекари“ продължават да действат така, както и преди 100 години. Освен това при правилна употреба, практически няма странични действия. Достатъчно е в продължение на 3 минути да дъвчем лук, за да убием всички бактерии в устата, но все пак без да забравяме, че етикетът изисква да не се консумират подобни храни, когато планираме среща или парти.

Вкусът му е едновременно пикантен и сладък,
което е и причината за своеобразния му и безспорен чар, който ни въздейства пристрастяващо. На Балканите, в страните от източното Средиземноморие и в Близкия Изток от край време сокът на лука се използва за да направи месото по-крехко.
• Сладкият лук лесно се разделя на кръгчета и е подходящ за готвене – необходимо е само да се задуши. Главите му могат да достигнат тегло до 200 грама, външната люспа е светлокафява, с меден цвят. Има мек вкус, което го прави перфектна съставка за салати, а заради големината си е идеален за пълнене.
• Червеният лук има тънка външна люспа, не е много лют и дори е по-скоро леко сладък на вкус. Може да се консумира както в сурово състояние – в различни салати – така и като част от много лечебни рецепти в народната медицина. Също така е подходящ за супи и сосове.
• В сравнение с всички останали видове, белият лук е най-хрупкав и лютив. Има мек и много фин вкус и може да се съхранява дълго време. Използва се за сосове и салати, а ако главите са големи – става и за пълнене.
• Най-често използван в кухнята е жълтият лук, който намира широко приложение и като природен лек. Цветът на външната му люспа не е винаги в един и същи тон, силата на лютивината му също може да варира.

Сълзи в очите...
Лукът съдържа алицин – етерично масло със сяра, което дразни лигавицата и е причина за сълзите ни, когато режем лук. От друга страна обаче, благодарение на алицина, лукът има силен антибиотичен ефект.

За да намалим сълзите е препоръчително,
• да се използва много остър нож, тъй като тъпото острие не реже, а само натиска и това води до отделяне на лютив лучен сок.
• Водата също помага – намокрянето на ръцете, лука и ножа преди рязане намалява ефекта на лютене, а неприятната миризма се отстранява с няколко капки лимонов сок.
• Дишане през устата, а не през носа. 
• Охладеният лук дразни очите по-малко от лука, държан на стайна температура, тъй като по-ниската температура забавя действието на ензимите и отделянето на лютиви субстанции. Някои дори „замразяват“ ножа във фризер за около 2 минути преди рязане, за да предотвратят сълзите.