Предвестникът на есента

Всеки сезон от годината носи свое очарование и си има своите предимства. Едно от кулинарните предимства на есента е възможността да похапнем вкусни и полезни кестени.

Знаете ли, че...
Кестенът произхожда от топлите райони на северното полукълбо. Повечето дървета достигат 20–40 м на височина, но някои видове са по-ниски или храстовидни. Всички те са широколистни.
Кестенът цъфти в средата на лятото, а след това плодовете му (които представляват бодливи чашки с 1 до 7 ядки вътре) узряват и се разпукват. В суров вид могат да се ядат само току-що откъснати плодове. Кестените се варят или пекат в пясък или на фурна, а по-сухите се мелят на брашно.

Кестените са много полезни.
Те съдържат 200 калории на 100 г, а освен това са източник на желязо, цинк, мед, фосфор, магнезий, калций, и то във вида, в който тези елементи се усвояват от човешкия организъм най-пълноценно. А пък по съдържанието си на витамин С успешно се конкурират с лимона.
Кората на кестеновото дървото е източник на естествен танин, който преди откриването на синтетичните танини се използва за боядисване на кожа. Не случайно много козметични, оцветяващи косата шампоани съдържат екстракт от кестени.
Дървесината, подобно на дъбовата, е много издръжлива. Използва се за облицоване на сгради, а в Италия от нея се правят бурета за отлежаване на така ценния балсамов оцет.

Кестеновото брашно
е било главен източник на въглехидрати през Средновековието. В Южна Европа цели общности разчитали на като, тъй като не разполагали с достатъчно пшеничено брашно. Кестеновото брашно се смесвало с ръжено или пшенично, а по-късно и с царевично за приготвянето на хляб или сладкиши.
Днес подобни рецепти са характерни за италианската кухня, където има тенденция за връщане към традиционните рецепти. А в страни като Франция кестените са на особена почит, защото от тях се правят над 50 вида сладкиши.
Препечените кестени пък намират приложение като заместител на кафето, а маслото от кестени – в сладкарската промишленост.

В кухнята
Кестените могат да се консумират захаросани (глазирани), варени или печени.
За да се обели по-лесно обвивката преди печене или варене, върхът на кестена трябва да се разреже с остър нож.

Варените кестени
могат да се консумират направо или да се използват за пълнежи и десерти.
Сипва се студена вода, така че да покрие кестените, и след като заври се оставя още 3 минути. Дръпва се от огъня. Опитайте се да отстраните обвивката с остър нож. Имайте предвид обаче, че колкото повече изстиват, толкова по-трудно могат да се обелят, затова е желателно да се държат в топла вода. Ако вътрешната люспа не може да се махне, се потапят още веднъж във вряла вода. Ако ги оставите да поврят 15–25 минути, ще се обелят по-трудно, защото започват да се ронят.

При печените кестени
отново се правят разрези на обвивката. Ако не се направи това, има опасност да се спукат. Поставят се в тавичка и се запичат за десетина минути, докато кората започне да се отлепва. Сервират се горещи с бяло вино. За печене на огън се използва алуминиев поднос, в който се продупчват няколко редици дупки. Кестените се слагат над горещи въглища.

Глазираните (захаросани) кестени
са известни под името marrons glacés.
Варят се само 5 минути и се белят. Сгорещяват се масло и захар, докато сместа стане светлокафява. Прибавят се кестените с малко от водата, в която са варени. Цялата смес ври още 20 минути.

В диетичната кухня
е популярен хлябът от кестени, тъй като брашното не съдържа глутен. Поради тази причина е предпочитан от хора, страдащи от непоносимост към глутена.