Подправката с много имена

Джодженът, наричан още пиперлива мента, нане, гюзум (гьозум) е многогодишно тревисто растение от рода Мента с дребни, розови и бледовиолетови цветове. Реже се за сушене по време на цъфтеж (юли–август). Изсушените листа имат парлив, охлаждащ вкус и приятна миризма. 

В чинията
Използва се пресен или изсушен за овкусяване на чорби и яхнии от зрял боб, при приготвяне на пюрета от спанак, яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, за агнешка плънка, при задушени меса и варени ястия със свинско или телешко, както и при приготвяне на постни и месни гювечи. Подходящ е също така и при готвене на леща и грах, чорби от зеленчуци, сос от риба, соленки със сирене, кюфтета, пържоли, гъби, кисело зеле, топли сандвичи и ястия с колбаси.

В българската национална кухня се използва най-вече при готвенето на ястия с фасул. В някои краища на страната с него се подправят и рибни ястия. 1 ч. л. сух джоджен е достатъчна за ястие от 4–5 порции.

Подправката се вари с основните продукти на ястието и се поставя в самото начало на приготвянето му. Поради специфичния си силен аромат трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото може да потисне техните вкусови качества. Комбинира се добре с копър, магданоз и червен пипер.

В сладкарството се прилага за ароматизиране на ликьори.

Лечебно действие и приложение
Растението има болкоуспокояващо, противоспастично и дезинфекциращо действие. Помага при сърбежи и екземи. В медицината се употребява още срещу болки в стомаха, чернодробни заболявания, безсъние и др.

У нас са познати седем вида растения от рода Мента, но за разлика от джоджена те не съдържат или съдържат много малко ментол, който е съставна част на ментовото масло, заради който то се цени.