По парче от баницата

Много от българските ястия, които считаме за национални, типични и традиционни, могат да се открият и при съседите ни. И при баницата е така, но надали има българин, който да не е убеден, че тя е емблематично за кухнята ни печиво и който да не я похапва с удоволствие... Наложена, мързелива, вита, с точени, дърпани или печени кори, баницата е типична за българите храна и обикновено е доказателство за сръчността и готварските умения на всяка жена. Майсторлъкът на домакинята си проличава най-добре в баницата – са казвали някога старите хора. Майките избирали невести за синовете си именно според тези умения на момата. И до днес няма нашенски празник, на който от фурната да не ухае на баница... Както и да се направи, баницата все е вкусна. И вид да няма, още топла изчезва от тавата.

Няма съвсем точни сведения за ранната история
на печивото, но то със сигурност се е консумирало по нашите земи и в далечното минало – още от времената, когато славяните са населили Балканския полуостров.

В зависимост от техниката на приготвяне,
баниците биват три вида: вита, наложена и бръчкана. Вита е, когато върху разточената кора се поставя плънката и се завива. Наложена (или приложена) е тази баница, при която корите се поставят една върху друга, а плънката се разпределя между тях. Баницата е бръчкана, когато корите се надиплят една до друга и се заливат със сироп или с мляко и яйца.

В зависимост от технологията на приготвяне,
баницата може да бъде точена или дърпана. При дърпаната листовете се издърпват и се изтъняват с ръце, а при точената баница – с помощта на точилка.

Традиционно баница се прави
с плънка от сирене, кисело мляко и яйца. Баниците с различни зеленчуци носят съответните названия: зелник (с пълнеж от зеле), тиквеник (с пълнеж от тиква), спаначник (с пълнеж от спанак), лопушник (с пълнеж от лопуш, лапад), копривник (с пълнеж от коприва) и т. н. Блага баница пък е тази, която е подсладена със захар или друг сироп, с плънка от плодове, стафиди, локум и ядки. Малцина знаят, че преди да се появи козунакът, на традиционната Великденска трапеза са се слагали две баници: едната с коприва, а другата сладка.