Персийските ябълки

Тези толкова обичани летни плодове произлизат от Китай, където са познати от около 5000 години и имат мистична слава – счита се, че вещаят късмет, закрила и богатство. Също така прасковите са символ на плодородие и любов. Веднъж открити, дивите китайски праскови са били широко разпространени и развити в много сортове. Постепенно се разпространяват в Сирия и Персия, а първата европейска страна, в която се появява, е Гърция. Римляните наричат прасковите „персийски ябълки“, като това наименование се дължи на факта, че Персия е държавата, която е внесла прасковите на Запад.  

В света се отглеждат
приблизително 1 млн. тона, като основните производители са Китай, Италия, Гърция, Испания и Турция, а щатът Джорджия в САЩ се нарича „Щатът на прасковите“, заради голямото количество праскови, които виреят там.

Видове разни за рецепти разнообразни
Прасковите се делят главно по два показателя: вид на кожата (мъхеста или гладка) и цвят на плода (жълт или бял). Прасковите с гладка кожа (т. нар. нектарини) са със същите хранителни свойства. Показател за различните сортове е и начина, по който се отделя костилката – лесно или трудно. В България се отглежда и сорт праскови, които, макар и напълно узрели, остават все още твърди – те са подходящи за компоти.

Освен сочна, ароматна, сладка и вкусна,
прасковата е и полезна – богата е на витамини С, А, В1, В2, РР и минерални вещества (калий, желязо, калций, фосфор). Сочните плодове съдържат много фитохимикали, които действат като антиоксиданти, които изчистват тялото от свободните радикали. В 100 г праскови има 28 калории.

Прасковите са едни от най-съблазнителните и примамващи плодове
и същевременно най-обичани и консумирани в много европейски страни. Те са идеален вариант за лека закуска – независимо дали сутрешна или следобедна.

В кулинарията се използват по най-различни начини
– пълнени, сушени, карамелизирани, сиропирани, в топинги за торти, в плодови салати, фленове, мармалади, сиропи, коктейли, сангрия, сорбета и сладоледи.

Прасковите са чувствителни плодове.
Те лесно се нараняват и трябва да се съхраняват внимателно. Ако не са узрели, могат да се съхраняват в хартиен плик, но да не са подредени една върху друга, тъй като може да се наранят. Могат да издържат до една седмица в хладилник, в зависимост от това, колко са зрели. За да останат сочни и много ароматни, е препоръчително да се държат на стайна температура.