Облагаемото лекарство

Няма да е пресилено, ако кажем, че анасонът е една от най-ранно използваните от човечеството подправки. През вековете подправката добива и твърде интересен и любопитен статус в сферата на данъчното облагане – още в Библията се споменава плащането на десятък от анасон, а доста по-късно, през 1305 г., Едуард I го включва в списъка на облагаемите лекарства. По този начин досетливият монарх осигурява бюджета за ремонта на Лондонския мост от таксите, които задължава търговците да плащат при внасянето на анасон в града.

Звездовидният анасон,
наричан още звезден или китайски анасон произхожда от Югоизточна Азия, Китай и Виетнам, а европейската си премиера прави едва през 16. век. Той се различава от обикновения анасон, защото е плод на дребно вечнозелено дърво от семейство Магнолиеви. Плодът е сборен и има звездовидна форма, а във всеки отделен лъч на звездата се намира по 1 лъскаво червеникавокафяво закръглено семе. 
Въпреки това има сходства между химичния състав на двете подправки, дължащи се главно на наличието на анетол в етеричното масло, което поражда и сходните им вкусови качества.

Откъде идва, накъде отива
Сведения за подправката са открити още в египетски папируси, датиращи от 1500 г. пр.Хр. – при храносмилателни проблеми и зъбобол, медицинските текстове от страната на фараоните препоръчват семената на анасона. Римляните пък приготвяли сладкиши с анасон, които похапвали след по-тежките ястия, за да улеснят храносмилането. Заради този навик именно римските легиони разпространяват анасона по цяла Европа. 
В днешно време растението е разпространено по цял свят, но най-вече в Южна Европа, Китай, Япония, Индия и Южна Америка. У нас се отглежда главно в Шуменско, Разградско и Хасковско.

В съвременната кухня
В кулинарията анасонът се комбинира най-добре с карамфил, индийско орехче, канела и джинджифил.
Като подправка се използват най-вече плодовете на анасона, а по-рядко – и листата му. Не трябва обаче да се прекалява с употребата им поради силния аромат. 
Както при древните римляни, в европейската кухня анасонът има поле за действие предимно при приготвяне на сладки и на различни тестени храни – бисквити, меденки, кексове, сладки хлябове. 
В източната и в индийската кухня овкусяват с анасон супи, яхнии, ястия с риба, морски дарове и коренови зеленчуци, а листата му са ценени като добавка към салати.
Употребата на анасона в различни спиртни напитки до известна степен засенчва ролята му на кулинарната сцена. С него се приготвят известни питиета, като българската анасонова ракия (мастика), гръцкото узо и френския пастис, както и още много разновидности на подправени с анасон алкохолни напитки, включително и ликьори. Анасоновите напитки задължително се сервират с чаша леденостудена вода.

Полезно е да знаем, че
анасонът притежава болкоуспокояващо действие и се употребява при кашлица от различен произход, възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса и задух; при болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лигавица (гастрити) и колики; възпаление, пясък и камъни в бъбреците. Препоръчва се още при пресипнал глас, безсъние, главоболие, хълцане и др.