Неустоимият дивеч

Още в Древния Рим глиганът и сърната са били смятани за по-вкусни и по-престижни от домашната свиня или козлето, въпреки че по онова време горите на все още слабо населената Европа са изобилствали с всякакъв дивеч и той понякога е бил по-достъпен от домашно отгледаните животни. 

Дивечът на трапезата 
може успешно да разруши заблудата, че някога, в епохата на т.нар. тъмно Средновековие, хората са живеели трудно и лошо. До средата на 16 век той е бил съществена част от храната на европейското население. А до края на 18 век изглежда, че природните запаси от дивеч в Стария континент все още са били достатъчно големи, за да решават без особено усилие продоволствените проблеми на населението. 

Авджийството в България
Първото българско ловно дружество е основано през 1884 г. във Велико Търново. Според започналото да излиза през 1895 г. списание „Ловец” авджията е фар, който осветява пътя за опазване на дивите обитатели в хубавите български гори. През август 1898 г. в столицата се открива Първият конгрес на ловците и се полагат основите на Съюза на българските ловци. Наричат го ловна организация „Сокол”. През 1932 г. ловните дружества достигат внушителната цифра 145 с 26 021 редовни и 193 спомагателни членове.

Дивото не пада лесно в тенджерата
Дивечовото месо не е като домашното – изисква се доста труд, преди да го превърнем в мръвка, годна за готвене. Месото задължително се накисва в студена вода и тъй като е доста жилаво и твърдо, трябва и да се маринова. Като цяло подготовката за пряката кулинарна обработка отнема не по-малко от два-три дни.

Маринатата – абсолютна неизбежност 
Както вече споменахме, чисто прахосничество би било да се готви месо от дивеч, ако то предварително не е минало през процеса на мариноване. Той отпуска месото, премахва киселия, а при някои видове дивечово месо и горчивия вкус, добавя и нови, интригуващи аромати. Старите авджии знаят, че маринатите се разделят като цяло на две – за едър дивеч и за пернат. При едрия основна съставка е оцетът, а при птиците – млякото.

Печеното без сос – любов без целувка
Преминалото първичната кулинарна обработка на мариноване дивечово месо разнася аромата си още преди да поеме пътя към тавата. Да се опече обаче подобен деликатес, поднесен само със задушени картофки или зелева салата, ще си е направо проява на пълно кулинарно невежество. За получаване на истински шедьовър е необходимо той да се залее с подходящ сос, който да придаде на мръвката онази завършеност, след която облизването на пръстите е неизбежно.

Извън кулинарната наслада
Български птицевъди твърдят, че яйцата от пъдпъдък засилват потентността. Причината за чудодейния ефект се крие в уникалните им качества и във факта, че съдържат много фосфор, желязо, микроелементи и ензими и са богати на минерали и витамините А, В1 и В2.