Немската ряпа

Името, с което е популярен идва от немски (Kohlrabi) и е комбинация от думите „зеле” и „ряпа”. Двугодишното зеленчуково растение от семейство кръстоцветни е далечен роднина на зелето. Широко разпространен е в северните райони на Европа, отглежда се и у нас. Среща се в два цвята – с бледозелена и с виолетова кора.

Консумираме го предимно през зимните месеци
– както в сурово състояние, така и сварен или консервиран. Дори когато мине топлинна обработка, е добре да остане хрупкав, затова не е препоръчително да се готви дълго – максимум 10–15 минути са достатъчни. Колкото по-кратко го задушвате или варите, толкова по-вкусен е. Подходящ е за приготвяне на различни салати, основни ястия и супи.

Листата му също са изключително богати на
витамини и минерали – дори повече, отколкото самата грудка. Ако са крехки, също могат да се използват за консумация – готвят се, подобно на спанака.

Алабашът не съдържа почти никакви мазнини,
в него няма холестерол, изключително беден е на калории и е с ниско съдържание на натрий. Богат е на белтъчини и е отличен източник на витамин С, както и на витамините А, В1, В2, В6 и Е. В състава му присъстват още фолиева киселина и много минерали (калий, калций, фосфор, магнезий и др.).

Спомага за подсилване на
имунната система и има благотворно действие върху организма. За разлика от повечето видове зеле, алабашът е подходящ и за хора с чувствителен стомах и черва.

Когато купувате,
избирайте алабаш с по-малки глави – те са по-крехки и по-вкусни.