Най-лятната супа

В речника на Найден Геров думата таратор присъства като „студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет”. Старите български рецепти предлагат различни варианти на любимата студена супа – в миналото някъде са го правили с вода и оцет (вместо с кисело мляко) и са го наричали жътварски таратор, другаде пък са му добавяли хляб или марули.

Думата таратор идва от персийски
Така се нарича един от най-известните сосове в сирийската кухня, който се приготвя с тахан или паста от някакви ядки, овкусени с чесън и лимонов сок. Използва се и като дресинг и намира приложение в безброй ястия. Историците смятат, че тараторът е пренесен по нашите земи от Персия, като с времето е претърпял различни промени.  В Иран и днес се приготвя подобна студена супа от кисело мляко, краставици, чесън и черен пипер, като може да се добавят също орехи и стафиди, а вместо копър се слага пресен джоджен,.

Историческото му начало се крие
някъде в Средновековието, като за първи път се споменава у нас около XVI-XVII век. В този период подобие на студена супа вече е позната и в друга част на Европа, а именно – в Германия. Подобно на повечето рецепти от онова време и в тази също присъства алкохол – приготвяли са я на основата на бира или вино, като в случая обаче е ставало въпрос по-скоро за напитка, а не за храна. Едва по-късно германците започват да използват и мляко.

За пръв път рецептата за таратор
се появява през 1956 г. в „Книга за домакинята“ на П. Чолчева и Ал. Русева, с всички съставки на българската студена супа, каквато я познаваме днес.

Безспорно тараторът е най-популярната нашенска студена супа
Традиционно у нас тараторът се приготвя от кисело мляко, ситно нарязани краставици, олио, сол и наситнени копър и чесън, които се смесват и се разбъркват, а сместа се разрежда с вода, до желаната гъстота. Накрая се поръсва със счукани орехи. Във варианта за „сух“ таратор не се прибавя вода, а само кисело мляко. Подобна е и рецептата на салата „Снежанка“, която обичайно се прави с цедено кисело мляко и пресни или кисели краставици.

Класическата рецепта
гласи, че таратор се прави от краставици, но ако погледнем отвъд класиката, ще установим, че тараторът може да се приготви и по различен начин. В т.нар. таратор по селски освен краставици се слага и маруля, а може да се експериментира и с репички.

Тараторът има своите местни варианти
в голяма част от съседните ни страни. В Гърция това е салатата дзадзики. В Турция го наричат джаджък, а таратор е наименованието на чеснов сос с кисело мляко и счукани ядки, който се поднася към рибни ястия.  Разновидности на таратора присъстват и в кухните на Македония, Албания и Кипър. В Сърбия например го наричат течна салата (или салата таратор), като тук към таратора не се прибавя вода.