Между Италия и Африка

Когото и да питаме за Сицилия, все за храна става дума... В този автономен италиански регион по различно време си дават среща много култури. През годините назад Сицилия е била владение на гръцки, римски, византийски, нормански и арабски колонизатори. Днес колоритният остров обединява смесица от обичаи, които безспорно дават своя уникален принос за обогатяване на местната кухня.

Жито и макарони
Целият хълмист терен във вътрешността на острова е засят с жито – все пак тук е житницата на Италия. Неслучайно през 9. век арабите си поставили стратегическата цел да превземат първо островите Сицилия и Сардиния – житниците на полуострова, за да спрат износа на жито към сушата. Те не успели напълно в намеренията си, но пък построили първата макаронена фабрика в Италия, в района на град Палермо. Така сицилианците похапвали кускус, макарони, спагети и различни пасти около 300 години преди останалите италианци, които оценили достойнствата на спагетите и ориза чак по времето на венецианеца Марко Поло.

Столицата Палермо
е град с прекрасни градини и пъстри постройки, които буквално могат да ви омагьосат. Дворецът на норманите, „Театро Максимо” и катедралата са само част от впечатляващото архитектурно богатство на това място. По улиците се носи неспирна глъчка, цари празнична атмосфера, а изобилието от плодове, зеленчуци и морски дарове ви залива отвсякъде. Най-изкусителните деликатеси в богатото меню на местните ресторанти са: „Аранчини” – кюфтенца от ориз, пълнени със сирене или рагу, „Капоната” – задушени патладжани, пълнени с тиква, домати, каперси и маслини, а от десертите с рикота – каноли и торта „Касата”.

Катания
е вторият по големина град в Сицилия и е разположен в подножието на Етна – най-големият активен вулкан в Европа. Тук може да посетите най-големия пазар на острова. Известни катански специалитети са сладки и курабийки от бадемово тесто, „Торончини” – бонбони от бяла мека халва с бадеми и шам-фъстък, поляти с шоколад, а най- прочутият коктейл е „Гранита” – фино счукани кристалчета лед със сок от кактусови смокини, бадемов крем и розичка от бита сметана.

Чефалу
е един от най-красивите и стари сицилиански градове, в който се намира прочутата църква на норманския цар Роджер II, построена през 12. век в арабско-нормански стил. Най-разпространените ястия са рибните: „инволтини ди пеше спада” – малки кебапчета от риба меч, замесени с каперси, чесън, целина, лук, домати, босилек, „Пармезан”, маслини и галета, всяко разделено от другото с по един дафинов лист; рулца от сардини с пълнеж от среда на хляб, малко захар, кедрови ядки, стафиди и лимонов сок; букатини със сардини; филе от риба треска, полято с гъст доматен сос с босилек, каперси и маслини...

Сицилианец да си!
Ако трябва да дадем определение за сицилианец, то ще гласи: весел, дружелюбен и щастлив човек, за когото храната е най-важната част от всекидневието и който не би преживял деня, без да е опустошил чиния паста. Всеизвестно, а вече и научно доказано е, че пастата прави човека щастлив. Заедно с макаронените изделия неизменна част от всекидневието на сицилианците са рибата и морските дарове, които са най-пресните и висококачествени в цяла Италия.