Меден месец

В древността съществувал обичай, според който за сключващите брак се приготвяла напитка от мед – т.нар. медовина. Младите трябвало да пият от нея не само на сватбата, но и един месец след това. Този месец се наричал меден. До ден днешен младоженците наричат първия си и най-хубав месец от брачния живот меден.

Еликсир на младостта и живота
Като отлична храна, средство за подслаждане и лекарство, медът е бил високо ценен от древните народи, които след продължителна употреба започнали да му приписват специално лечебно и подсилващо действие. 

Днес, благодарение на съвременната наука и биохимичните изследвания, медът отново заема позициите, които му принадлежат от най-стари времена. Съвременните анализи доказват не само неговата лечебна сила, но и голямото му функционално и биологично значение като храна на човека. Поради това медът не може, а и не трябва напълно да се заменя със заводски произведената захар. Учени, лекари и изследователи със световна известност са констатирали неговото лечебно действие при много болести.

Медолечение
Медът почти изцяло се състои от смес от глюкоза с фруктоза и различни ензими, необходими за жизнената активност на клетките, тъканите и органите. В състава на меда влизат също калций, натрий, магнезий, хлор, фосфор, сяра, йод, а отделни видове мед съдържат дори радий. Интересно е, че количеството на някои минерални соли в меда е почти еднакво със съдържанието им в кръвния серум на човека. 

В меда има и органични киселини – ябълчена, винена, лимонена, оксалова, а също така белтък и витамини. Някои литературни данни свидетелстват за наличието на витамините В2, В6, Н, К, пантотенова киселина и фолиева киселина. И макар изброените витамини да са в съвсем малки количества, те имат огромно значение, тъй като се съдържат в съчетание с други много важни за организма вещества. Особено важни са антибактериалните свойства на меда.

При заболявания на дихателната система подходящи сортове мед са високопланинският, ригановият, мащерковият, липовият и др. При болни от анемия и с профилактична цел се подбират сортове мед, богати с микроелементи и витамини, като боров, манов и др. Хора с нервни и сърдечно-съдови заболявания трябва да консумират сортове мед с по-високо съдържание на етерични масла – лавандулов, валерианов, полски, ливаден и др. За диабетично болни е подходящ мед, съдържащ повече фруктоза и витамини – слънчогледов, акациев и др. 

Пчелният мед е отлично средство за лекуване на рани и изгаряния. Нанася се директно върху предварително почистеното болно място или се прави компрес. Втриване на меда в кожата е добре известен метод на лечение (за съжаление непознат у нас). По този начин в организма безпрепятствено попадат всичките ценни вещества на природния продукт, които при храносмилането губят част от своите качества.

Акациевият мед 
е един от най-хубавите. В течно състояние той е прозрачен, а след захаросване става бял, на кристалчета и прилича на сняг.

Мановият мед
е с много по-голямо съдържание на минерални соли и в сравнение с нектарния мед и има високи лечебни свойства. Проучванията показват, че в Гърция до 65% от събирания мед е манов. Мана се появява преди всичко по смърча, елата, гръцка ела, бора, дъба, бука, кестена, липите, кленовете.

Липовият мед 
принадлежи към едни от най-хубавите видове. Току-що полученият липов мед е много ароматен, обикновено е прозрачен, със светложълт цвят. В народната медицина липовият мед се използва широко срещу простудни заболявания.