Ледените господари на лятото

Летните жеги са предизвикали създаването на безброй студени вкуснотии по целия свят, като всяка от тях може мигом да върне апетита ви там, където му е мястото, дори и при 35 градуса на сянка.

Замразените десерти
– сладолед, гелато, гранита, сорбе, шербет и други – могат да спечелят сърцето и да повишат настроението на всеки един от нас в знойните летни дни. Научно доказано е, че сладоледът и неговите производни са ефикасно лекарство срещу депресията, заради високото съдържание на мляко в тях.
От незапомнени времена човечеството е търсило спасение от жегата в сладките, студени десерти. Смята се, че през 400 г. пр.Хр. персите измислили първия леден десерт – нещо средно между пудинг и сорбе, което се правело от розова вода и фиде. Легендите отдават раждането на сладоледа на китайския император Тан (618–697 г.), който открил начин да смесва леда и млякото. През 19. век е създаден първият ръчен охладител и производството на лед, сладолед и други студени вкуснотии става лесно и приятно, така че днес да се радваме на безброй сладостни ледени радости.

Сладоледът
по определение се прави от мляко, мазнини, яйца, захар, желатин и овкусители. Използват се различни варианти на млякото – пълномаслено, обезмаслено, сметана, кондензирано мляко или мляко на прах. Мазнините, които се съдържат в млякото (от 32–35% при битата сметана до 18% при течната) придават на сладоледа гладкост и богатство на вкуса. Захарта е задължителният подсладител, а желатинът или някой негов заместител абсорбира излишната вода и предотвратява образуването на големи бучки лед. Яйцата осигуряват допълнително мазнини и забавят разтапянето на сладоледа.
Най-обичайният овкусител за сладолед е ванилията, но на всички ни е добре известно, че шоколадът, ягодите и ядките също се радват на завидна популярност.

Сорбето
се приготвя от лед и замразено плодово пюре и за разлика от сладоледа не съдържа мляко. Смята се, че въпреки дългата си предистория, съвременното сорбе е френско изобретение. Сорбето притежава наситен и плътен вкус, защото в него няма много въздух. Приятна подробност – в него може да се долее алкохол. Поради липсата на мляко сорбето е изключително вкусен заместител на сладоледа и се препоръчва на онези, които искат да отслабнат, без да се лишават от сладките ледени радости в живота.

Гранитата
е родом от Италия. Приготвя се от разтворена във вода захар, към която се прибавя плодов сироп, алкохол или друга течност, например кафе. Сместа се замразява във фризер, като от време на време се разбърква и отново се връща обратно на студено. Освен, че е много вкусна и освежаваща, студената напитка също така е нискокалорична и лесна за приготвяне.

Тараторът и неговите конкуренти
са един от най-подходящите начини за засищане на глада в летните жеги. Любовта към студените летни супи не признава политически и географски граници. Така например в Турция си имат студена супа от домати, в Гърция – тарата, а у нас – таратор. Поляците са създали хладника, а руснаците – окрошката. Общото между повечето видове студени супи е киселият вкус. Той се постига с употребата на кисело мляко, йогурт, квас, кисела сметана или кефир. В рецептите, в които тези съставки не присъстват, киселото се набавя по друг начин – с оцет или лимонов сок. Важно е да се отбележи златното правило – студените супи са безмесни. Изключения се допускат само с предварително сварено месо, скариди или запържени парчета шунка.

Таратор
се прави от краставици, гласи класическата рецепта. Но не само – необходимо е още и добре разбито кисело мляко, студена вода, счукан чесън, нарязан наситно копър, счукани или нарязани наситно орехи, растителна мазнина и сол. Ако погледнем отвъд класиката, ще установим, че тараторът може да се приготви и по различен начин. В т.нар. таратор по селски освен краставици се слага и маруля, а може да се експериментира и с репички.

Гаспачото
е студена супа, създадена в Испания, незнайно кога, но със сигурност след откриването на Америка, защото основната й съставка са доматите, като всяка испанска област, по-малък географски регион и дори село си има специфична рецепта за гаспачо. Развитието на кулинарното изкуство е издигнало гаспачото до висотата на приятно предястие, което задължително присъства в менюто на всеки уважаващ себе си ресторант. Рецептите за приготвяне на гаспачо са много и нито една от тях не може без домати. В ястието трябва да има и чушки, краставици, лук и чесън. По-голяма плътност на супата се придава с трохи от хляб, а задължителните подправки са прясно нарязан магданоз, пелин, кориандър и босилек.

Терин
може да означава две неща. В единият случай това е керамичен съд с плътно прилепващ похлупак, в който се приготвя едноименното ястие.
В другия случай – това е самото ястие, което обикновено е желирано и се консумира студено. Терин може да се приготви от месо, зеленчуци или плодове и да се поднесе като предястие, основно ястие или десерт.
Основният чар на терина е външният му вид – на пластове, образувани от различните съставки. За да не се разпадне при сервирането тази внимателно дирижирана симфония, пластовете често се нуждаят от спойка и това се отнася най-вече за плодовите терини, при които задължително трябва да се добави желатин, яйчен крем или плодов сироп.

Студени и сладки
Многообразието на студените супи далече не се изчерпва само със соления вкус. Сладките студени супи са възхитителен финал на всяко меню и напоследък стават все по-модерни. Приготвят се от различни плодове – череши, кайсии, сливи, ягоди, малини, боровинки, къпини. Динята и пъпешът също са подходящ избор. Супата ще спечели, ако бъде обогатена с кисело мляко, йогурт или сладка сметана. Подходящи подправки са канелата, кардамонът, ментата, индийското орехче и дори лимоновият сок.