Кисел януари

Декември и януари са месеците, през които консумирането на кисело зеле се превръща в съревнование – то не са сармички, джолани, капами, чорби с участие на зелев сок, салата с червен пипер... Какво ли не може да се промъкне на трапезата, без излишък на класика и въображение. И колкото и да си мислим, че киселото зеле си е запазена българска марка, това съвсем не е така.  

Поглед към историята
Още работниците, построили Китайската стена, са си хапвали кисело зеле, само че техният вариант е „вкисвал” в оризово вино. Приблизително хилядолетие по-късно Чингис хан оплячкосва Китай и между трофеите му е и киселото зеле, което впоследствие с експанзията на Монголската империя стига и до Европа. Жителите на стария континент решават, че може да минат и без да разхищават виното и започват продукцията на кисело зеле със сол.
Германците особено охотно прегръщат кулинарната придобивка и в днешно време в Западния свят най-често ще чуете думата Sauerkraut, което чисто и просто си означава кисело зеле, само че на немски, пък и като цяло туршиената вариация е свързвана най-често с Германия. По време на Втората световна война американците дори презрително наричат германците krauts заради киселото зеле, което си хапвали войниците на фюрера. Всъщност се смята, че това прозвище е възникнало и по-рано, още през 18. век, когато немските моряци консумирали кисело зеле в големи количества по време на плаванията, тъй като високото съдържание на витамин С предпазвало от скорбут. Съответно англичаните носели титлата limeys – лимончовци, тъй като предпочитали лимони за същата цел, но противно на общоприетите заблуди, евтините лимони, които ползва британската флота по това време, съдържат много по-малко витамин С от киселото зеле. Не е изненадващо при това положение, че легендарният капитан Кук и моряците му разчитали на 6 тона кисело зеле по време на едно от плаванията си.

Приложение в кухнята
Едва ли е нужно да обясняваме приложението на киселото зеле – та кой не обича сармите, салатите, супите и месата със зеле? Общо взето, традиционната у нас манджа можем да срещнем дори и в Америка, особено в районите, заселени от т.нар. пенсилвански холандци. В Щатите е популярен сандвичът Reuben, който се състои от ръжен хляб, пастърма, sauerkraut, швейцарско сирене и сос „Хиляда острова”, а в крайна сметка и прост хотдог с притурка от кисело зеле върши работа. Choucroute и crauti пък наричат „деликатеса” съответно в Елзас и Италия, където също не отказват манджа с кисело зеленце.
За съжаление в последните години добрата българска традиция за домашно приготвяне на кисело зеле отмира, тъй като се оказва по на сметка купуването му от супермаркета, отколкото подреждането в бидони, соленето и претакането. Жалко, защото естествено, че не можем и да говорим за сравнение между вкусовите и хранителни качества на домашното и купешкото зеле.

А на всичкото отгоре и полезно
Може би някои ще се изненадат, ако кажем, че киселото зеле всъщност е една здравословна храна и благотворните му ефекти върху човешкия организъм не се ограничават само в случаите на алкохолни злоупотреби. Както вече споменахме, то е отличен източник на витамин С през зимата, а освен това и на лактобактерии, които са дори повече, отколкото в киселото мляко. Тъй че всички имаме допълнителен стимул да си хапваме сарми и манджи със зеле.