Какво да сготвим на Гергьовден

Безспорно един от най-големите празници в българския народен календар е Гергьовден – неподвижен празник, който се чества всяка година на 6 май и е посветен на св. великомъченик Георги Победоносец, покровител на войната и войската и пазител на стадата и пастирите.

Живял в малоазийската провинция Кападокия, той получава едва двайсетгодишен военна титла за отличните си качества на пълководец. Като защитник на християнството е подложен на жестоки мъчения и е убит през 288 г,. по времето на император Диоклетиан. След признаването на християнството за официална религия се превръща в светец. Според поверието, недалече от гроба му се появил дракон, който опустошавал всичко. Светецът успял да го порази с копието си, седнал на бял кон, затова се изобразява иконографски на кон, под чиито копита се гърчи пронизан дракон. 

Отвъд християнската обвивка на празника
Според етнолозите корените на гергьовденската обредност свързват образа на светеца с някои езически божества, като тракийския Херос и гръцкия Аполон – бога на светлината, пазител на стадата и създател на изкуствата. Така в традиционните народни представи образът на св. Георги се отъждествява с положителния герой, който побеждава силите на смъртта и злото (змея, ламята, зимата), за да възстанови хармонията в битието, като отключи силите на живота и доброто (изворите, плодородието, пролетта).
В земеделския календар Гергьовден се смята за начало на лятото, но светецът е почитан не просто като защитник на земеделците и скотовъдците, а също като голям юнак и борец срещу всички земни злини и неправди.

Защо точно с агнешко?
На Гергьовден за курбан на светеца се коли агне. Първото родено през годината мъжко агне се принася в жертва на светеца-покровител, за да е здрав добитъкът, да се увеличава млякото и да е плодородна годината. Това агне се нарича гергьовско и заедно с обредните хлябове е главният обект, с който са свързани всички ритуали. На Гергьовден е и първото обредно доене на овцете, като на главата на първата излязла през входа на кошарата овца се слага предварително подготвен венец. Приготвената трапеза за деня включва гергьовско агне, обредни хлябове, прясно издоено и квасено мляко, сирене, пресен чесън.

Пролетен дъжд от празници
Освен че празникът е познат като Гергьовден, на места го наричат и Цветен Георги заради разцвета на природата по това време на годината.
Топлите майски слънчеви лъчи безшумно се сипят по повърхността на земята, спомагайки за развитието и зреенето на първите сочни плодове и зеленчуци. А какво по-вкусно от купичка с пресни червени череши или ягоди за десерт, след зелена салата и апетитно основно ястие на обяд или вечеря. Това е част от менюто, което ни предлага месец май, и съчетано с традициите, обредите и ритуалите през този период, ни носи още една голяма порция приятни мигове.
В много от извънградските региони денят започва рано сутринта, хората ходят боси по росата, защото се смята, че тя има целебна сила. Правят се и венчета от букови клонки, люляк, здравец или коприва и се закичват на вратите на домове, обори и кошари. Празникът обикновено се провежда навън, на зелена поляна, в близост до параклис или манастир. На трапезата задължително се поднасят печено агне, прясно сирене, мляко, прясна салата с лук и чесън и специално замесен гергьовски обреден хляб. Цял ден се играят хора и се извършват различни ритуали, според традициите на даденото място.
Разбираемо е желанието на живеещите в големите градове, на този ден, да избягат далеч от бетонните сгради и да се присъединят към свои роднини и приятели сред природата, за да усетят истински празничния дух на Гергьовден.