Храна за душата, приготвена с много любов и вещина!

Националните празници обикновено са повод да погледнем на самите себе си като на един народ, да потърсим белезите на националното ни самосъзнание и характерност. Не малък дял в този процес се пада на кулинарните традиции в националната българска кухня. Разнообразна и самобитна, традиционната българска кухня е с привкус на многовековна история.

От векове наред, та до днес националната ни кухня е сезонна. Или иначе казано – готвим това, с което природата щедро ни дарява или с което предвидливо сме се запасили.

Пролетта, лятото и ранната есен са времената, в които на трапезата ни обилно присъстват пресните зеленчуци и плодове, докато в студените месеци те се изместват от консервирани или изсушени продукти. Сезонна е и употребата на месо. Агнешкото се използва най-често през пролетта, леките меса, като пилешко, са предпочитани през лятото, докато свинското властва на софрата през студените зимни дни. Само рибата не знае сезонна почивка.

Както всички народи и българите имат характерни ястия, свързани с определени празници в народния, църковния и гражданския календар. Такива са постните сарми и пиперки на Бъдни вечер, капамата и изобщо ястия с кисело зеле на Нова година, рибата на Никулден, баницата и халвата на Сирни Заговезни, козунакът на Великден, агнешкото на Гергьовден и т.н.

Важно е да помним корените си и да ги почитаме, най-малкото защото от тях можем да научим много – и за храната и за душата на българите.