Хляб за бедни

Стара поговорка гласи, че едно кестеново дърво на човек е достатъчно, за да преживееш зимата. Дълго преди картофите и царевицата да се установят трайно на стария континент, кестените са били основна храна за много хора. В миналото са ги наричали „хляб за бедни“ – от тях са правили брашно, а от него се е приготвял хляб.

Кестеновото дърво
произхожда от топлите райони на северното полукълбо. Цъфти в средата на лятото, а след това плодовете му (които представляват бодливи чашки с 1 до 7 ядки вътре) узряват и се разпукват.

Кестените са много полезни
– съдържат 200 калории на 100 г, а освен това са източник на желязо, цинк, мед, фосфор, магнезий, калций, и то във вида, в който тези елементи се усвояват от човешкия организъм най-пълноценно. А пък по съдържанието си на витамин С успешно се конкурират с лимона.

Кестеновото брашно
е било главен източник на въглехидрати през Средновековието, когато голяма част от населението в Южна Европа е страдало от липса на достатъчно пшеничено брашно. Кестеновото брашно се смесвало с ръжено или пшенично, а по-късно и с царевично - за приготвяне на хляб или сладкиши.

Днес рецептите с кестени
са характерни за италианската кухня. Като че ли най-голямо разнообразие може да открием в кухнята на Корсика. Освен хляб, кремове и сладкиши и супи, там правят дори бира от кестени.

Кестените са на особена почит във Франция, защото от тях се правят над 50 вида сладкиши. Препечените кестени пък намират приложение като заместител на кафето, а маслото от кестени – в сладкарската промишленост.