Гръцката гордост

80787

Консумацията му се счита за изкуство и се възприема по-скоро като начин на живот. Според познавачите, тайната в начина на пиенето на узо е, винаги да му се добавя малко вода и едновременно с това, да се хапват мезета. Така ще може да се наслаждавате на напитката с часове.

Не се знае със сигурност, кога точно е започнало производството му, но се предполага, че са го правили още древните елини, а родното му място е гръцкият остров Лесбос. Узо се произвежда само в Гърция, където е считано за национално питие. Следва се специална рецепта за прецизна комбинация на смачкано грозде и билки. Първоначално узото се прави от люспите на грозде. С течение на времето към питието се прибавят и билки, включително и анасон. Сместа се вари в казан, след което се охлажда и се оставя да отлежи няколко месеца. Силата на узото е 40 градуса.

Обикновено узото се сервира като аперитив. В подходящи чаши се добавя и вода и тогава напитката става на кристали. Консумира се добре охладено или с кубчета лед.

Напитката е защитена от ЕС като гръцки продукт и днес в Гърция узото продължава да бъде най-популярното питие. В почти всеки гръцки град има специални магазини, в които се продава само узо от различни марки. В страната има над 7000 лицензирани производители. Напитката е основен експортен продукт на Гърция, като около 80% от износа са насочени към германския пазар.

Към аперитива с узо може да поднесете свежа салата с краставици или млечна салата, маслини, пушена риба или морски дарове, а също и диня. Подредете различни мезета по ваш вкус в красиви купички и се насладете на момента.

Анасоновите питиета по света
Алкохолни питиета с анасон се правят още от дълбока древност. В страните по света те имат различни имена. В България е известно като мастика. В Турция му казват рака, а в Гърция – узо. Пастис го наричат във Франция, в Италия – самбука, а в Испания – анизет. Навсякъде питието е почти еднакво на вкус, но се различава по алкохолния си градус. При производството му се използват две разновидности на растението анасон – зеления анасон, който вирее в Средиземноморието, и звездообразния, който се внася от Виетнам или Китай.
Семето на анасона се кисне в спирт и получената смес се дестилира. Към напитката се добавят захар и карамел. Белият цвят на анасоновите питиета се получава, след като се сипе малко вода. Различните видове напитки от анасон са от 25 до 51 градуса.

Пастис се прави от сок от корени на анасон, които са допълнително ароматизирани, и към тях се прибавя карамел. Перното също е анасоново питие. То е наследникът на прочутия абсент. Пие се с вода в пропорция 1 към 5. Турското раки пък се приготвя от дестилация на рози, смокини и анасон.

Всички средиземноморски държави имат свои версии на питието. Анасонът се използва предимно заради приятния си аромат. В Испания традицията за правене на анизет води началото си от 16. век. По това време всички собственици на лозя имат свои фабрики, където правят собствено вино. Там се дестилира и алкохол, като за целта се използват анасонови семена. Получава се прозрачна течност със сила от 35 до 74 градуса.

Освен поднесено като аперитив и с вкусно мезе, узото участва успешно и в различни рецепти за апетитни ястия с морски дарове, сирена и дори десерти.