Горчиво, горчиво!

За точния произход на синапа историята мълчи, но семена от растението са намирани в селища, датирани в каменната ера. Някои историци твърдят, че подправката първо е култивирана в Индия, други – че произлиза от Древен Египет и е пренесена на територията на Европа от римляните. 

Какво казва ботаниката?
Синапът е едногодишно тревисто растение, принадлежащо към сем. Кръстоцветни заедно с броколите, брюкселското и обикновеното зеле.
Известни са 40 вида, но в кулинарията се използват три – бял, черен и кафяв синап. 
Предполага се, че родината на едно от най-добрите медоносни растения – белия синап (наричан е още и жълт синап, заради светложълтия цвят на семената му) е Средиземноморската област. Растението е култивирано в цяла Европа, Северна Америка и Северна Африка.
По-разпространен у нас е черният синап. Семената му могат да бъдат светлочервени или сиво-кафяви. На големина са по-малки от тези на белия синап, но са по-лютиви.
Кафявият синап е известен още и като индийски синап и не се отличава особено от черния. Произхожда от Хималаите, а цветът на семената варира от светло- до тъмнокафяв. Семената на кафявия синап се събират механизирано, за разлика от тези на черния, които се прибират ръчно. Затова кафявият синап е по-популярен и широко използван.

Как е на вкус?
При сдъвкване на семена от синап отначало се усеща горчив вкус, който след това преминава в остър и парлив, познат от готовата горчица.
На Запад използват синаповото семе също така и за маринати, саламури и консервиране – то е задължителна съставка на редица зимни благини, като кисели краставички и туршия, а понякога и кисело зеле. При консервирането се комбинира с хрян, черен пипер, чесън, лук и копър. Обикновено за 10 л течност е достатъчна само една супена лъжица синапово семе.
В Индия много ценят синапа и освен че използват листата за салата, пържат семенцата в нагорещено олио, докато се пукнат и след това ги използват за гарнитура на различни ястия. Освен това използват сурови целите семена на кафявия синап за поръсване на оризови специалитети, както и за приготвяне на къри заедно с други подправки.
Белият синап често се употребява в миксове от подправки за приготвяне на ястия с месо и морски дарове. Семената му са най-предпочитаната суровина за приготвянето на горчица, въпреки че етеричното масло, което съдържат, предизвиква силни изгаряния по кожата. 

Вездесъщата горчица
Повечето хора познават именно това лице на синаповото семе, а именно: в ролята му на основен участник в създаването на едно от значимите кулинарни достижения на човечеството, без което сандвичите и бързите закуски нямаше да са това, което са. Едва ли има нещо в процеса на приготвяне на горчица, което да не е известно на всекиго – синаповото семе се смила наедро, пресова се, за да се отстранят мазнините, смесва се с оцет, сол и захар, като се добавят различни подправки (чесън, естрагон, бахар, карамфил, канела и др.), след това се оставя да ферментира 24 часа – и готово! Десетките видове горчица, на които се радваме в наши дни, използваме почти навсякъде в кухнята и по всевъзможни начини – за хот-дог, хамбургери, пици, сандвичи, за месо и салати, с майонеза и други сосове. 

Хем вкусно, хем полезно!
Синаповото семе се смята за много добър източник на омега-3-мастни киселини, както и на фосфор, магнезий, желязо, цинк, калций, протеини и фибри.
Олиото, приготвено чрез студено пресоване от синаповото семе, е много подходящо за външна употреба при масажи, тъй като подобрява циркулацията на кръвта, развитието на мускулите и тена на кожата, а освен това е и антибактериално.

И още нещо...
Синаповото семе е възможен източник на биодизел – течно гориво, близко до дизела, а останалата след пресоването и добиването на маслото маса се използва като пестицид.