Древна и полезна

Независимо, че се възприема като зърнена култура, киноата по-скоро е родственик на лободата, спанака и цвеклото. Най-богатият на белтъчини „зеленчук” всъщност е трева – фалшива зърнена култура.

Киноата е едно от най-древните, култивирани от хората растения.
В южноамериканските Анди я познават повече от 6000 години. Ацтеките, инките и маите са се хранили основно с амарант, киноа и царевица. Инките са смятали, че киноата има магическа сила и са я ползвали в ритуалите, свързани с техните култове.

В наши дни, киноа се отглежда по склоновете на Андите, където я наричат дребен ориз. В Европа се използват само семената на киноата. Събирането им е трудоемко, защото те зреят по различно време и се берат на ръка. В Андите, освен семената, се използват и листата на киноата – като зеленчук.
 
Повечето рецепти с ориз, кускус или булгур
могат да се приготвят и с киноа. Киноата има сходни на ориза качества, но е с доста по-разнообразни кулинарни приложения. В салата може да се поднесе и покълнала, като за целта е необходимо да се измие и да се накисне във вода за една нощ. Покълнала киноата много добре си партнира с чесън, соев сос, пресен лук и различни видове зеленчуци като тиквички, чушки и домати.

Използва се не само за храна, но и като лекарство – за облекчаване на болки и за по-бързо зарастване на рани. От нея се произвежда и алкохолна напитка, чийто вкус, наподобява този на бирата.

Как се готви?
Преди да правите с нея каквото и да било, трябва добре да измиете киноата. Принципно, в търговската мрежа, киноа се продава белена и мита, но въпреки това е хубаво да я измиете още веднъж с топла вода. За да се пази от тревопасните, киноата съдържа т.нар. сапонини – горчиви субстанции, които, ако не се отмият, могат да направят ястието горчиво. След като е добре измита, киноата се вари (обикновено в съотношение 1:2 в полза на водата), в продължение на 10–12 минути, като увеличава обема си 4 пъти. В средата зърното става прозрачно, а около него се образува малко кръгче.

Семената на киноата са богати на
белтъчини – 16,2% (в ориза те са 7,5%, в просото 9,9%, в пшеницата – 14%). Някои сортове киноа съдържат над 20% протеини. Освен чист белтък, в тези малки зрънца се съдържат всичките 8 аминокиселини, необходими на тялото ни, както и въглехидрати, мазнини, някои витамини (най-вече Е и от групата В), фибри, минерали, желязо, калций, магнезий и фосфор. По хранителни качества, киноата се доближава до млякото. Освен на белтъчини, семената й са ценен източник на скорбяла, захари, минерали, витамини, растителни влакна.

Киноата е изключително високо ценена от диетолозите,
които я препоръчват на пациенти с храносмилателни проблеми, на малки деца и бременни жени. Половин чаша киноа осигурява дневната порция от протеини, необходима на децата. Тъй като не съдържа глутен, киноата е идеална за всички, които са алергични към него. Чаша сурова киноа съдържа 318 калории.