Добра компания на всяко ястие

Спрямо сиренето французите са точно толкова педантични и прецизни, както и по отношение на вината. Невъзможно е да се каже, точно колко вида сирене се правят и консумират във Франция, но във френското съзвездие от имена и вкусове блестят няколко особено ярки звезди:
• Както повечето световноизвестни сирена и френското сирене „Бри” носи географско наименование – кръстено е на областта Бри (на 50 км източно от Париж), в която се произвежда. Маслеността му е винаги 45%, а деликатният и нежен вкус са го превърнали в отличен партньор както на бели вина, така и на фини червени вина – „Пино Ноар”, отлежало „Каберне” и „Мерло”.
Поднесете го със стил към любимото си вино, върху елегантно стъклено плато.

• Сиренето „Камамбер” е кръстено на малко градче в Нормандия, където е било произведено за първи път. „Камамбер” е меко сирене с тънка бяла коричка от плесен и с масленост от 45%. В зависимост от степента му на зрялост, вкусът на сиренето става все по-пикантен.
С помощта на специална кутия за сирена може да съхраните любимите ви сирена по-дълго време.

• Най-популярното синьо сирене в света „Рокфор” е първото френско сирене, официално защитено от държавата със закон, през 1925 г., когато Френският институт за наименованията за произход определил всички ограничения и стандарти, на които трябва да отговаря продуктът с това название. „Рокфор” се произвежда от млякото на характерните за областта на Авейрон червени овце. Маслеността му е около 52%, мирисът е категоричен, а вкусът – приятно пикантен и доста солен.
Какъвто и вид сирене да изберете, за всяко ще откриете подходящия нож в този елегантен и практичен комплект за сирена.

На не по-малка популярност от френските си събратя, както и на милиони почитатели по цял свят се радват и много от италианските сирена. Един от безспорните фаворити в това отношение е пармезанът. За производството на 1 килограм от него са нужни 16 литра мляко, а периодът на зреене продължава между 1 и 5 години. Принципно пармезанът става годен за консумация и след 6 месеца, но пълният си вкус сиренето развива едва между втората и третата година. През 20 век производството му се регламентира със закон, а днес годишно в Италия се произвеждат около 114 хиляди тона пармезан, като около 18% от тях са за износ. Характерно за производството на пармезан е, че както големите производители, така и малките мандри правят сиренето ръчно.
С помощта на практично ренде за сирена може лесно да добавите настърган пармезан към любимото си ястие – за още по-богат вкус.

Ако ли пък решите да заложите на моцарела – било то за пица, салата или пълнено хлебче – със сигурност няма да сбъркате. Снежнобелите топки сирене се приготвят от краве мляко, а в италианските провинции Лациум и Кампания – от биволско мляко. В Италия моцарелата се счита за незаменим продукт при гарнирането на пица, защото помага на доматите и другите продукти да разгърнат напълно богатството на вкуса си. Нежното полумеко сирене с еластична текстура се разтапя лесно и затова е желателно да се добавя в горещи ястия. Съчетава се отлично със зеленчуци, а от моцарела може да се приготви и превъзходно фондю.

Наричат фондюто „ястието на общуването”, защото храненето от един съд обединява, предразполага към оживен и непосредствен разговор и настройва за положителни емоции. Така обикновеният обяд или вечеря се превръщат в специални и незабравими моменти. Фондюто е едно от малкото швейцарски национални ястия, изобретено от швейцарски пастири някъде през 18. век. Подходящи за фондю сирена са: „Грюер”, „Ементал”, „Гауда”, „Едам”, „Чедър,” и „Пармезан”, както и всякакви други сортове зрели сирена с високо съдържание на мазнини.
Освен от сирене, днес фондюто вече има много варианти – от месо и зеленчуци, и дори от сладолед. А едно от най-изкусителните е шоколадовото фондю.

Защитавайки позицията си на любим участник във всяка добра кулинарна компания, освен в класическа комбинация с подходящото вино, сиренето си партнира изненадващо успешно и с различни видове плодове: 
• козето и овчето сирене – с ягоди, мед, смокини и сушени плодове;
• различните видове синьо сирене – с круши, с много сладки и ароматни ябълки, със смокини и кайсии (включително и сушени);
• меките сирена (камамбер, бри или кашкавал) – с ябълки, кайсии, сливи и смокини; 
• полутвърдите сирена (каквото е и саламуреното сирене) – с грозде, ягоди и смокини;
• твърдите сирена (които са и по-миризливи) – с ябълки и грозде;
 
Използвайте подходящия нож, за да изпробвате някоя от горните комбинации и ще се уверите сами.