Дилмано, дилберо...

Почти няма зеленчук, който да присъства така постоянно на трапезата ни, както пиперът. Консумира се във всякакво състояние – от суров до изсушен и ситно смлян на прах. В някои случаи хората отглеждат люти чушки на прозорците си вместо мушкато, а малки декоративни сортове се продават в цветарските магазини. 

Зеленчуци на преклонна възраст
Смята се, че чушките са най-старият зеленчук, защото техни семки, открити в Мексико, са на възраст 5000 години. Според някои учени те произхождат от Перу, според други – от Централна Америка, а трети твърдят, че тяхната родина е Южна Азия. В Европа са пренесени от Христофор Колумб и придобиват популярност през 16. век.

Растат през цялата година, с изключение на януари и виреят най-добре в умерен климат. 

Сред най-големите производители и износители на чушки на първо място е Китай, на второ – Мексико, и след това са Турция, Испания, САЩ, Нигерия, Индонезия, Египет, Южна Корея, Италия и Франция.

В България пиперът заема второ място между зеленчуковите култури. Отглежда се в цялата страна, като най-масово е производството му в районите на Пловдив, Пазарджик, Хасково и Стара Загора.

Видове и сортове
Съществуват десетки видове с различни цветове, големини и форми. Някои се отглеждат само с декоративна цел. Всички първоначално са зелени, но само някои от тях запазват този цвят след узряването си. Останалите се променят и стават жълти, бели, оранжеви, червени, лилави. 

У нас се отглеждат най-разнообразни сортове. Някои приличат на домати, други – на ябълки, трети имат роговидна форма, а има и сортове с още по-причудливи форми. 

Сортовете, които се използват за производство на червен пипер за мелене се отличават с по-тънко месо, което лесно се изсушава и не мухлясва. Съдържа добри багрилни качества. Мленият червен пипер се съчетава добре с босилек, джинджифил, риган, канела, черен пипер, кимион, чесън и лук. Много и разнообразни са начините да се приготви пиперът така, че почти целогодишно да присъства в менюто ни. В българските традиции той се приготвя под формата на туршии, лютеници, кетчуп, замразява се или се изсушава.

Любимката на много нации 
За ястията на унгарците кулинарните книги твърдят, че са люти и червени. Най-често срещаната и любима подправка в тях е червеният пипер. Наричат го „богът на огъня” и „червеното злато” и го прибавят в различни супи, сосове, зеленчукови и месни ястия. Италианците пък са създали Академия на червената люта чушка, която възхвалява нейните гастрономически и лековити свойства. Маринована или накълцана надребно, тя присъства в испанските тапас, а запържена с други зеленчуци, овкусява различни ястия в азиатските кухни. В Индия лютите чушки се употребяват стрити и смесени с други ароматни подправки, като къри. В Тайланд, Камбоджа и Виетнам с тях се подправят всички супи, а в Африка задължително се добавят при приготвянето на риба, месо или към листата от маниока, за да премахнат тежкия им дъх.

(Не)носталгично за чушките
Есенният ни пейзаж винаги се свързва с чувалите по родните пазари, пълни с червена капия и неизменно е наситен с несравнимия сладък аромат на печени чушки, с изобилие от апетитни туршии с месести червени чушки, кьопоолу или пък богати салати с домати, белени чушки и лук... Едва ли си даваме сметка, колко голямо е присъствието на чушките в българската кухня: пълнени чушки с ориз, с кайма, с боб, със сирене, чушки бюрек, чушки в доматен сос, лютеница, миш-маш.... Консумираме ги сурови или приготвени по различни начини – на грил, на фурна, задушени, пълнени, панирани, тънко нарязани, като гарнитура към птици, риби, меса. Използваме ги за ароматизиране на сосове, бульони, гратени, омлети или пици, а нарязани на кръгчета или на парченца, влизат в състава на различни салати – овчарска, селска, алжирска. Изсушените чушки могат да се използват цели или да бъдат стрити на прах, а тези от туршия и маринованите често се прибавят към сандвичи или салати. Екстракти от тях могат да бъдат прибавени към люти сосове. 

А колко са полезни...
Апетитният зеленчук е пълен с витамин С. Достатъчни са 200 г, за да се удовлетворят дневните нужди на възрастен човек от него. Витамин С и съдържащият се в чушките витамин А играят ролята на много мощни антиоксиданти. Доказано е, че чушките стимулират стомашните секреции и действат като мощен съдоразширител на кръвоносната система. Полезни са за паметта. В сока им има голямо количество силиций, който се грижи за здравината на ноктите и косата. Важно е да се знае обаче, че целулозата в ципите на чушките дразни лигавицата, затова при страдащи от остри или хронични стомашни, жлъчни или чернодробни заболявания е задължително чушките да се сервират обелени.

Чушките често се включват в диетични режими, защото имат малко калории (26 ккал в 100 г), нищожно количество мазнини, а в същото време съдържат много фибри и са богати на фруктоза. 

За лютите чушки е установено, че имат действието на афродизиак. Освен това имат силно антимикробно действие и затова в топлите страни готвят храните, които трудно се запазват, особено месото, с люти чушки, които блокират развитието на бактерии. Заради това им свойство чушките се препоръчват профилактично срещу хранителни отравяния и инфекции.

Дали сте чували, че...
Колкото са по-малки и тънки чушките, толкова вкусът им е по-силен. Колкото са по-месести, толкова са по-сладки. Значение за вкуса имат и цветовете – червените чушки са по-сладки, жълтите, белите и оранжевите – меки и сочни, а зелените – по-ароматни, но и по-горчиви. В много случаи зелените, както и лилавите, са с по-лютив и пикантен вкус.

Когато купувате чушки 
Избирайте ги твърди, с гладка и блестяща кожа и да издържат на натиск. Дръжката им трябва да бъде зелена. Ако ги съхранявате в хладилник, ги сложете възможно най-ниско и ги увийте в хартия, която ще попие влагата. В оптимални условия чушките могат да бъдат съхранени до две седмици.