Булгур – за делник и за празник

Неговата история започва преди около 4000 г. в Близкия изток. Тогава хората започнали да търсят начин за обработка и съхранение на зърната за прехрана. А булгурът се приготвя бързо и може да се съхранява дълго време. Заедно с това има висока хранителна стойност – 100 г пшеничен булгур съдържат 360 ккал. Зърната му са с лека и мека текстура и с вкус на орех. Може да се употребява вместо ориз или картофи. Много хора го обичат заради ореховия му вкус, високата питателна стойност и богатството на витамини. Освен това той съдържа малко мазнини, много фибри и е един от най-добрите източници на протеини сред основните зърнени храни.

Макар и да сме на границата с Ориента, за много хора у нас булгурът е непознат продукт. Чували са го, виждали са го, но нямат идея какво е това. Булгурът е пшеница, обикновено твърда, сварена, изсушена, след това натрошена.
Тъй като е предварително сварен, готвенето му не изисква много време. Вари се във вода в съотношение 1:1, на ниска температура, за около 15 минути. Важно е обаче след като е сварен да се остави за 10 минути да почине и после да се разбърка с вилица.  

Продукт на интернационалната кухня

Името „булгур” идва от турски и се е настанило в много езици. Като храна може да се открие в турската  и индийската кухня, и в тази на средиземноморските страни. Там булгурът от векове е основна храна и се ползва и до ден днешен.
Слага в лозовите сарми на Бъдни вечер или в питката, която жените приготвят за Трифон Зарезан у нас. В английската провинция традиционно се приготвя пудинг с булгур, праз, лук и телешко месо, известен като groaty pudding, а за южните американци хапването на булгур е религия. Сервират го като допълнително ястие на закуска или обяд и традиционно се консумира с масло и мляко. Индианците са го правели от сушени житни растения. Оттам е преминал и в рецептите на колонизаторите. Три четвърти от булгура, продаван в САЩ, е от Източното крайбрежие – от Луизиана до Каролина. В най-долната част на Южна Каролина и особено в Чарлстън през сезона на скаридите (от май до декември) този морски дар, както и булгурът са основна закуска за крайбрежните рибари и семействата им. Наричат я просто скаридена закуска – ястието се състои от купичка булгур със скариди, сготвени в малко мазнина от бекон или масло.

Неоспорими предимстава

Той е евтин и много хранителен. Няма друга зърнена култура, която да има толкова много баластни вещества. Това е така, защото преработването на пшеницата в булгур води до минимални загуби на хранителните й свойства. Дори сварен и натрошен, той е много богат на протеини и минерали.
Безсценно е и качеството му да засища. Съвсем малко количество е достатъчно да ви нахрани и то с много малко калории. Което пък го прави идеален за диети. Особено в средиземноморските страни булгурът често измества ориза като гарнитура. Сравнен с ориза, булгурът има наполовина калории и мазнини и два пъти повече баластни вещества.