Богат вкус в малко калории

Кулинарното си признание дължат преди всичко на кухнята на Апенините, където заемат важно място. Рецептите с тиквички, вдъхновени от италианската кухня са наистина безброй – печени на скара, пълнени (с месо или със сирена), завити на рулца...

Цветовете на тиквичките
също са много популярен продукт в Италия и Гърция, както и в родината им – Мексико.

Освен по европейското Средиземноморие
рецептите с тиквички изобилстват и в кухните на Близкия изток. В Сирия от тях се правят чудесни пайове със сирене и мента, а в Ливан може да ги намерите и под формата на ароматен сос. Турците пък пържат в зехтин кюфтета от настъргани тиквички – този вариант е доста популярен и у нас. Българският принос безспорно са пържените тиквички, залети с кисело мляко, копър и чесън.

Не трябва да се държат на огъня дълго време
и е за предпочитане, винаги да бъдат обогатени с подходящи ароматни подправки. Само така ще разкрият истинските си вкусови качества и ще се превърнат в любим пролетно-летен зеленчук.

Тиквичките имат малко калории,
което се дължи най-вече на високото им водно съдържание. Освен това са и много добър източник на фолиева киселина, калий и провитамин А. Притежават противовъзпалителни и отводняващи свойства.

Младите тиквички обикновено се почистват лесно
– само се измиват и краищата им се отстраняват. Ако са по-големи, трябва да се обелят и да се отстранят семената от вътрешната част. Тиквичките могат да се бланшират за кратко в подсолена вода, за да останат хрупкави; да се сварят на пара (а след това да се поръсят с няколко капки зехтин и да се овкусят с подходящи подправки); да се опекат на грил; да се изпържат. С тиквички може да се гарнират пици, леко бланширани да се добавят към ризото или към зеленчукова салата със спагети, можете да си направите мусака или огретен от тиквички.

Когато купувате тиквички,
избирайте твърди, с лъскава кора, които са малки, млади и нежни, защото те не съдържат семена. Не трябва да са натъртени, а да са запазили все още един съвсем лек мъх по кората. В хладилник могат да се запазят 3–4 дни, но колкото повече време минава, толкова повече губят от полезните си свойства.