Билка и подправка

Древногръцките легенди разказват, че риганът е създаден от богинята на любовта и красотата Афродита като символ на щастие. Днес ароматът му се разнася из различните национални кухни, защото риганът е най-популярната подправка за пици, но също така и всепризната добавка към салати, сосове и риба.

На географската карта
За родина на ригана се приема Средиземноморието, от където подправката се е разпространила в Средна и Северна Европа. Пренесена е в Америка след откриването на Новия свят, но там става популярна едва след Първата световна война. Използва се много и в кухнята на Централна Азия.

Радост от планината
Риганът е многогодишно тревисто растение от семейство Устоцветни, което може да срещнем в диво състояние почти навсякъде у нас – предимно в предпланините и планините. Цъфтежът му започва обикновено в началото на юни и продължава до края на август. Като културно растение се отглежда заради ароматичното масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. 
В България риганът носи много имена – горски чай, овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче. За подправка се използват цветоносните връхни части, събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха. На Запад е познат като див майоран. Това е билка от същото семейство и понякога се приема като разновидност на ригана, но ароматът и вкусът й са по-сладникави и деликатни. 

Идеалният овкусител
Най-популярната подправка за неаполитанска пица постепенно се превръща и в основна за почти всички видове пици. Вкусът и ароматът на ригана са характерни, близки до тези на чубрицата. Още в Древен Египет с него са ароматизирали зеленчуци, меса, дори и вино. Обичат го много по Средиземноморието, особено в Италия и Гърция. Популярен е и в Мексико и САЩ. Традиционно се използва за подправяне на спагети, лазаня, сосове на доматена основа, пилешко, меса, печени на грил и варени, а освен това и на сирена, мариновани зеленчуци, печени чушки, черен боб, стриди, раци, миди. Много приятна е комбинацията му с мариновани маслини и каперси, както и със сотирани гъби и лук. Гърците щедро го прибавят към салатите си или го включват към соса от лимон и зехтин, с който сервират много риби. Мексиканците пък го съчетават с чили.
В традиционната българска кухня риганът също е любима подправка — ще го усетим в различни супи, рибни ястия, печени меса, гювечи, плакии и някои червени сосове. Риганът придава неповторим аромат и превъзходен вкус на ястията и се съчетава отлично с мащерка, босилек и розмарин.

Растението с двойна употреба
Освен ароматен и провокиращ приятни вкусови усещания, риганът е и много полезен. В него има етерично масло, танини, витамини А, С и К, желязо, калций, магнезий, омега-3-киселини и много антиоксиданти: в 1 г риган се съдържат 42 пъти повече антиоксиданти от ябълките, 30 пъти повече от картофите, 12 пъти повече от портокалите и 4 пъти повече от боровинките. Освен това е и много добър източник на фибри. От изсушените му стъбла се приготвя чай, който се препоръчва при кашлица, за успокояване на нервната система, подобряване на перисталтиката на червата, събуждане на апетита, срещу безсъние и главоболие. 
Растението намира приложение и в козметиката, благодарение на една своя активна съставка – урсолова киселина. Доказано е, че тя възстановява структурата и еластичността на колагенните влакна, стимулира производството на колаген, има активно действие срещу образуването на бръчки и възрастови петна. Етеричното масло от риган пък се използва в парфюмерията.

Полезни съвети: 
· В готвенето се използват пресните или изсушени листа на ригана, като изсушените са доста по-ароматни. Добре е да го прибавяте накрая, за да се запазят ароматът и вкусът му.
· Пресният риган трябва да съхранявате увит в хартия в хладилник.
· Сушената подправка слагайте в стъклен буркан (стъклена кутия) на сухо, тъмно и хладно място. Така ще го запазите до 6 месеца.