Без нея манджа не става

Едва ли има у нас домакинство, което да не я използва – защото без тази считана за най-българска подправка манджа не става. Чубрицата има огромно приложение в българската кухня и някои домакини не я слагат единствено в десертите.

Произход на името и история
През Античността чубрицата е била смятана за афродизиак. Пиперливият й вкус е бил любим на древните римляни, дълго преди първите товари с пипер да бъдат докарани от Индия. През Средновековието чубрицата се използвала за подправяне на кексове и други сладкиши.

Старославянската форма на наименованието на чубрицата е чемерика. Сърбите и хърватите наричат растението чубал, чубрич, чупар и др. У нас то се знае само под името чубрица или чубрика, като се правят уточнения балканска, планинска, алпийска и градинска чубрица.

Чубрицата е род от около 30 вида едногодишни или многогодишни тревисти растения и малки храсти от сем. Устоцветни, растящи в топлите умерени райони на северното полукълбо – земите около Средиземно море и Близкия изток. Растенията са ниски, виреещи на сухи, слънчеви места. Достигат 15–50 см на височина и имат малки листа, дълги 1–3 см. Цветовете й са бели до розово-виолетови на цвят.

Приложение и употреба
Освен балканските страни, основен производител е Франция. Като подправка се използва надземната част, брана преди, по време или след цъфтежа. Суши се на сянка (35 градуса). Изсушената билка е със зелен цвят, силен аромат, напомнящ този на мащерката, и леко парещ тръпчив вкус. Тази лютивина е причина, чубрицата понякога да се използва като заместител на черния пипер (оттук е и наименованието пиперена трева). Многогодишната зимна чубрица е по-люта от едногодишната лятна чубрица и има по-силно изразен вкус с борова нотка. При готвене лютивината намалява значително и почти не се усеща.

В кухнята
Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата и затова с нея се подправят трудносмилаеми храни, като варива (боб, леща, зелен фасул, грах), всички видове меса и особено шилешко и овнешко. Незаменима подправка е за постни ястия, за супи и основни блюда, за овкусяване на плънки и на кайма. Чубрицата се смесва добре с други ароматни треви, като магданоз, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, сминдух, сушени зеленчуци. Клончетата и листата й са подходящи при ястия от леща и зрял фасул, при пълнежи за печени меса, зеленчуци и сарми. Важно е да се помни, че чубрицата трябва да се вари с ястието. Стритата чубрица е вкусна прибавка към пастети и сандвичи с масло. Прилага се в колбасарството и за ароматизиране на сирена.

Основна съставка е на българската шарена сол, която най-често се прави от смесването й със сол, червен пипер и сминдух. В много краища на страната прибавят и смлени печени тиквени семки. Най-простият вариант е т.нар. балканска чубрица, при която подправката се смесва 5:1 с готварска сол. Традицията повелява шарената сол да се пази и поднася в дървени гаванки с похлупак.

Балканската чубрица е многогодишно тревисто растение, което вирее по сухите каменисти склонове (главно източни) на планините, на припек и при наличие на варовик в района. Цъфти от средата на юли, а масово – през август.

Градинската чубрица е едногодишно растение с малки зелени листа и розови цветове. Често се отглежда и като декоративно растение.

Народната медицина препоръчва
чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят или сърцебиене и др.

В официалната медицина
чубрицата се използва при стомашно-чревни заболявания (стимулира стомашната и чревна дейност), като болкоуспокояващо и укрепващо средство. Има отхрачващо действие. Употребява се против повръщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести. Чубрицата е известна и с антибактериалното си действие.