Арабската сладост, наречена фурма

Фурмата е палмово дърво, широко разпространено по целия свят, заради вкусните си плодове. Поради дългата си история все още не се знае, точно откъде започва нейното отглеждане. Най-вероятно произхожда някъде от оазисите, намиращи се в Северна Африка, и може би от някои части на Югозападна Азия. 

Преди хиляди години 
фурмите са били основна храна в Средния изток. Смятало се е, че дървото се е появило около Персийския залив и се е отглеждало от Месопотамия до Древен Египет, вероятно преди 6000 г. пр.Хр. Има археологически доказателства за неговото отглеждане и в Източна Арабия. По-късно фурмите се разпространяват от арабите около Северна Африка и Испания, а испанците от своя страна ги пренасят в Калифорния през 1765 г.
Фурмите са важна традиционна култура в Ирак, Арабския полуостров и в Северна Африка на запад до Мароко. Днес най-големите производители на фурми в света са Египет, Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ и Пакистан.

Фурмите са костилков плод
с овално-цилиндрична форма, с дължина от 3 до 7 см и диаметър от 2 до 3 см. Когато не са узрели, на цвят те варират между яркочервено до яркожълто, в зависимост от вида си. Разделят се на три основни групи: меки, полусухи и сухи. Видът на плода се определя от съдържанието на глюкоза и фруктоза.
Фурмите узряват на четири етапа, които са познати по света със своите арабски наименования: кимри (неузрели), калал (хрупкави), рутаб (узрели, меки), тамр (узрели, сухи). Сто грама пресни фурми съдържат голямо количество витамин C и 230 ккал. 

Безалкохолен вариант на шампанското
Меки или сухи, фурмите могат да се консумират сурови. Много са вкусни, пълнени с бадеми, захаросан портокал и лимонова кора или пък с марципан. Слагат се в пудинги, кексове и други десерти, дори и в хляб. Могат да бъдат преработени в захарни бучки, пастети, сиропи, оцети или алкохол. Последният хит е шоколад с фурми и газиран сок от фурми, използван в някои мюсюлмански страни като безалкохолен вариант на шампанското. Сухите фурми се дават като храна на камилите, конете и кучетата в пустинята Сахара. В Северна Нигерия фурмите и пиперът се прибавят като съставки към местната бира, тъй като африканците вярват, че така тя ще е по-малко алкохолна. Младите листа от палмата се готвят и ядат като зеленчуци. Семената се забъркват с брашно и се омесва хляб.

Цветовете на фурмата също се консумират
като се използват за салати или се стриват заедно с добре изсушена риба и стават прекрасна подправка за хляб. В Индия, Северна Африка и Гана палмите на фурмата се пробиват заради сладкия сок, който се превръща в палмова захар, меласа или в различни алкохолни напитки. По някои места семената на растението се изпичат и се нанизват вместо мъниста на гердан. Използват се и като заместител на кафеените зърна или като добавка към кафето. 

Извън кулинарията        
поради високото си съдържание на танин, фурмите се употребяват и в медицината при стомашно-чревни проблеми. Болно гърло, настинка и бронхиални възпаления се лекуват с отвара от фурми, която се използва и за облекчение при треска и други подобни оплаквания. Корените се използват при зъбобол, а според традиционните схващания фурмите неутрализират алкохола.