Ах, морето!

Несъмнено е, че с рибни ястия и хубаво вино разговорите, а и споровете вървят по-лесно. С риба се правела и оживена търговия, а в античните времена заради нея са избухвали дори военни конфликти...

Историята на Черно море е бурна колкото името му.
Никой не знае защо Черно море се казва точно така. Някои теории отдават произхода на името му на по-тъмния му цвят, в сравнение със Средиземно и Бяло море, а той е такъв, защото Черно море е по-дълбоко и по-сладко и в него виреят повече микроводорасли. Това е и предпоставка за наличието на най-разнообразни видове риба в него.
Рибата в Черно море била основен източник за препитание на номадските племена от север, за финикийци и гърци, за траки и римляни. Хората, които живеят по бреговете на Черно море, ядат с еднаква охота рибата в него, без да придирят откъде са дошли прародителите й, още от времето на първите си заселвания. Днес 85% от обитателите на Черно море са пришълци от Средиземноморието.

Бодливата акула
е най-голямата риба, живееща във водите на нашето море и съвсем несправедливо е наричана черноморска акула. Истината е, че този маломерен представител на чудовищните риби, които в по-големите океани ядат туристи на закуска, е разпространена в Атлантическия и Тихия океан. На наша територия тя може да достигне дължина 2 м и тегло 14 кг, но дори и при такива размери, няма защо да се страхуваме от нея, защото не напада хора. В България най-обичаната част на бодливата акула е нейното филе, признавано за истински деликатес, като коремчето й също не е за пренебрегване. Обикновено месото й се пържи или панира – изключително ефикасен начин за приготвяне, защото не притежава тежък дъх. От бодлива акула може да се приготви и кайзер пастърма. 

Паламудът
има славата на най-бързия плувец в Черно море и една от най-ценните риби в него. Месото на паламуда позволява да бъде приготвено по всевъзможни начини: да се опече на скара или в хартия, да се осоли, изпържи или опуши и изяде с класическите добавки от лук, маслини и зехтин. От него може да се приготви и плакия. Когато избирате паламуд, помнете, че колкото е по-голям, толкова по-вкусно и качествено е месото му и че е най-добре да се консумира, когато е в сезона си.

Леферът
е изключително лакома и хищна риба, способна да поглъща всичко, което е в състояние да улови. Представителите на този вид се появяват по българските брегове през май, придвижвайки се към по-хладните северни води, където хвърлят хайвера си. Месото на лефера е великолепно – бяло и крехко, с едва доловима сладост и фин дъх на море, той не заслужава нищо друго, освен печене на скара. Всичко останало е разхищение на материал и углавно престъпление срещу човечеството.

Сафридът
е една от добре познатите риби по българското Черноморие. Достига около 100 г и от него се приготвят чирози, като със същия успех може да се изпържи или да се опече в тава на фурна и да се изяде с неприлични количества памидово вино. Истинските ценители купуват сафрид само есенно време, направо от таляна на рибарите. В магазините е възможно да ви продадат замразен, уловен в Бяло море.

Калканът
според масовото мнение е най-вкусната риба, която може да се улови в български води – слава, отразила се отрицателно на популацията. Месото на калканът е вкусно както пържено, така и на фурна, опечено със зехтин и бяло вино. Подходящ начин за приготвянето му е да се опече на скара.

Попчетата
са многолюден рибешки род. Месото им е бяло и крехко, миризмата на риба е сведена до необходимия минимум и костите, с изключение на гръбначната, са пренебрежими величини.

Цацата
е известна с още няколко имена – трицона, копърка и шпрот. Многото й имена са красноречиво свидетелство за огромната й популярност, като задължителна част от менюто на морските ни ресторанти. За голяма част от българите престоят на морето не е никакъв престой, ако не са яли пържена цаца със студена бира. Освен да се пържи, цацата може и да се консервира. Едно от култовите мезета още от времето на социализма е маринованата копърка, продавана под търговското наименование  „Салата „Перла”. 

За „богат улов” е добре да знаем, че:

• когато избираме риба, люспите й трябва да са светли, хрилете – яркочервени, а очите – ясни и изпъкнали. Месото й трябва да е твърдо на пипане и да има приятна миризма (доколкото една сурова риба може да мирише приятно). Люспите и костите трябва да се отделят трудно.
• старата риба може да бъде идентифицирана по потъмнелите люспи, които падат лесно при пипане, тъмнокафявите и дори зеленикави хриле и мътните хлътнали очи. Коремът й е подут и при разрязване мирише наистина неприятно.
• рибата се разваля много бързо и при консумиране на развалена риба могат да се получат тежки отравяния.
• рибата е богата на калций и фосфор, необходими за костния растеж
• наличието на риба в храната на детето, подобно на месото, подобрява значително усвояването на желязото.
• рибата има изключително широко приложение в диетологията поради балансирания си състав – високо съдържание на белтъци, малко мазнини, липса на въглехидрати и ниска енергийна стойност.