Цветя в чинията

Ароматерапия в кухнята
Дори и на пръв поглед да звучи невероятно, приготвянето на храна с цветя, никак няма да ви затрудни, тъй като в кулинарното пространство отдавна се предлагат всевъзможни рецепти за ястия с екзотични и не толкова екзотични представители на флората. Пък и още нашите прабаби са знаели как да накарат всички вкъщи да си оближат пръстите, поднасяйки им на трапезата ароматна супа от латинки например. Много преди да бъде прославено от световноизвестния фантаст Рей Бредбъри с романа му „Вино от глухарчета“, никнещото където си поиска жълтурче е било чест гост в летните селски салати. Днес подобни салати се поднасят в ресторантите като изискан деликатес.

Блюдата от цветя са хит в европейската кухня
Най-добрите и реномирани ресторанти в Париж, Лондон и Барселона предлагат в менюто си телешко със сос от маргаритки, варени в розова вода раци, омари с латинки... Цветята вече са се превърнали в неотменна част от съставките на месни и рибни деликатеси. И изобщо не се изненадвайте, ако в някое меню ви предложат млади слънчогледови стебла на пара или пудинг с лавандулов крем например.

Всичко това, естествено, е напълно разбираемо – менят се времената, менят се и нравите.
Когато моряците на Колумб се завърнали от Америка и пренесли на Стария континент половината от днешната ни трапеза – картофите, доматите, боба, слънчогледа и т.н., европейците твърдо отказали да повярват, че това са хранителни продукти и ги садели по саксиите си единствено като украса.

И днес не е по-различно.
Така модерните напоследък каперси, които слагаме едва ли не на всяка манджа, хем са чуждестранни, хем не са толкова вкусни като маринованите някога от бабите ни зелени семена на нашенската латинка, която повечето от нас познават и отглеждат по саксиите и в градинките като китка. В готварските книги могат да се открият десетки рецепти, в които присъства латинката – салати, пюрета, супи, маринати. Цветовете й могат да се добавят в салати за получаване на екзотичен вид и вкус. Пресните листа на латинката също се използват за салати – в тях съдържанието на витамин С достига внушителните 300–400 мг на 100 грама.

От трапезата на бедняка до луксозните ресторанти
В миналото посягането към дребния жълт бурен се е приемало като знак за крайна бедност, но днес ястията от глухарче са модна екстравагантност. Изтънчените гастрономи от страни като Франция, Германия, Холандия, Италия, Индия и Япония, САЩ отдавна са оценили превъзходните му кулинарни качества и глухарчето присъства в менюто им от ранна пролет до късна есен. Никой не може да каже с абсолютна сигурност, откъде и как се е появило глухарчето. Това дребно и непретенциозно цветче е разпространено на всички континенти, като само в Европа са открити над 1200 негови вида и подвида. В България е познато под различни имена – освен глухарче го наричат още радика, горец, жълта млечка, салата, бърдоква, конско цвете. За хапване могат да се използват всички части на растението – цветните пъпки, цветовете, листата и корените.

Кулинарна обиколка из цветните лехи и балконските украси
• Цветченцата на зюмбюла напомнят вкуса на марулята.
• В Китай още 3000 г. пр.Хр. масово са използвали рози и хризантеми не само за украса, но и в кулинарията.
• Преработените венчелистчета от казанлъшката роза са богати на витамин С и попадат като основни съставки в сладко от рози, розово желе или сироп от рози.
• Цветовете на тиквата са били деликатес в римската кухня.
• В готварска книга от 1671 г. английски готвач дава рецепта за захаросване на теменужки с названието „Консерва от теменужки по италиански”.