Мексиканска екзотика

Като национален символ на топло и слънчево Мексико, редом до текилата и сомбрерото, достойно се нарежда кактусът, с неговите странни на пръв поглед и доста екзотични за нас плодове.

Кактус-смокинята произлиза от Мексико и тропическа Америка и е един от малкото кактусови плодове, които имат търговско значение. През 16. век е пренесен в Средиземноморието и днес се отглежда във всички тропични и субтропични райони по света. Едни от най-важните и големи страни-износителки на кактус-смокинята, са тези от Централна и Южна Америка, Централна и Южна Африка, както и Италия, Испания и другите средиземноморски държави. Плодът е доста разпространен и на остров Малта, където е обожаван от местните жители като типичен летен плод, наричан bajtra.

Плодовете тежат от 100 до 200 г и на големина достигат от 4 до 10 см. Те са яйцевидни и сплескани, покрити с брадавици и бодли. По време на узряването цветът се променя в зависимост от вида – от зелено към жълтеникаво, розово-оранжево или от тъмнокафяво към червено. Само някои от плодовете остават зелени. Отвътре плодът е мек и сочен. Може да бъде бледозелен на цвят, жълтеникав, оранжев или тъмночервен и съдържа между 80 и 300 на брой малки твърди семенца, които не пречат на консумацията му. Вкусът е сладък, леко кисел (подобен на круша) и доста освежаващ.

Плодът съдържа от 7 до 10% захар, калий, калций, магнезий, фосфор и витамин С. Твърди се, че кактус-смокинята намалява нивото на холестерол в кръвта. Плодовете може да се съхраняват от 2 до 4 седмици при температура от 5 до 10 градуса. Подходящи са за приготвяне на вкусни плодови салати или салати с шунка, скариди, пиле и пушена риба.