Тирамису

Повдигни... настроението

Златокъдри венециански куртизанки открили, че този висококалоричен десерт повдига не само настроението, а и либидото. Подозирайки (или не) за това откритие хората толкова обикнали тирамисуто, че до ден днешен то може да повдигне реномето на някой готвач, както и на заведението, в което той твори.

Безброй са легендите, като тази за куртизанките, които съпътстват историята на раждането на любимия на милиони хора по света десерт, въпреки че никой не може да потвърди категорично кой, кога и как го е приготвил за първи път. Ето някои от най-популярните.

Едната е от края на 17. век. Според нея тирамисуто е приготвено за първи път в чест на великия херцог на Тоскана Козимо III де Медичи при посещението му в Сиена. Славолюбив, разточителен, ценител на разкоша, той бил и голям любител на сладкото. Десертът толкова много му допаднал, че веднага го кръстили Zuppa del duca – „Херцогска супа“, разбира се, в негова чест. Рецептата пътувала заедно със свитата на херцога из цяла Италия, докато най-накрая не попаднала във Флоренция, която по онова време била наводнена с интелектуалци и хора на изкуството от цял свят. Така „Херцогската супа“ станала достояние на мъже и жени от най-различни националности.

Десертът много бързо се превърнал в любимо угощение на висшата аристокрация и кралския двор във Венеция. До голяма степен това се дължи и на приписваното му възбуждащо действие. Да се яде „Херцогска супа“ преди любовни срещи дори се превърнало в традиция сред куртизанките.

Друга недоказана история за произхода на десерта ни пренася в края на Втората световна война. Смята се, че той е бил създаден в един бордей на областта Венето със столица Венеция. Оттук дошло и името на десерта tiramesù, впоследствие италианизирано на tiramisù, което от диалекта на областта може да се преведе като вдигни ме или ободри ме. Според някои – заради хранителните и възстановяващи качества на продуктите в него, според други – на предполагаемите му ефекти на афродизиак.

Джовани Комисо например твърди, че десертът е измислен през 30-те години в Cae de Oro – публичен дом в центъра на Тревизо, където е предлаган на посетителите, за да възстановят силите си след секс.

Колкото и пикантни истории за тирамисуто да четем, повечето изследователи на историята му се обединяват около факта, че рецептата за тирамису не присъства в готварските книги преди 60-те години на миналия век. Според тях тирамисуто в днешния си вариант е скорошно изобретение, за което спорят регионите Венето и Фриули-Венеция Джулия в областите Тревизо и Удине.

В Тревизо смятат, че тирамисуто е измислено в ресторант Le Beccherie в края на 60-е години по идея на сладкаря Лоли Лингуаното. Той преправя рецептата на типичния венециански десерт Sbatudin, който се състои от жълтъци, разбити със захар.

Според жителите на  Фриули-Венеция Джулия обаче десертът се появява първо в хотел-ресторант Roma в град Толмецо през 50-е години. През 2017 г. Министерството на земеделието, горите и храните признава за родно място на тирамисуто Фриули-Венеция Джулия, добавяйки го в списъка с традиционните храни в региона.

За приготвяне на класическо „Тирамису“ са необходими няколко оригинални италиански продукта. Това са сирене „Маскрапоне“, бишкоти „Савойарди“ и сицилианско вино „Марсала“. Не ви съветваме да ги заменяте, въпреки че има много рецепти със заместители.

Има много варианти на известния десерт. Всъщност самите италиански сладкари така и не са стигнали до единно мнение около жълтъците и белтъците – едните слагат само жълтъци, другите – и белтъци.

Ние предлагаме лесен вариант, който всички ще харесат. Приятен апетит!

Тирамису

Време за приготвяне: 30 минути + 1 нощ  в хладилник

Необходими продукти за 16 порции:

12 яйца

500 г захар

1 кг сирене “Маскарпоне”
4 кафета “Еспресо”
400 г бишкоти
100 мл десертно вино Марсала (или амарето)
какао за поръсване

Начин на приготвяне:

1.Жълтъците се отделят от белтъците и се разбиват на водна баня със захарта, до побеляване.

2.Сиренето се разбива в друга купа, докато стане гладко.

3.Сипва се при жълтъците и отново се разбива до хомогенизиране.

4.Кафето се смесва с марсалата. Бишкотите се потапят в сместа и се подреждат една до друга в правоъгълна йенска форма.

5.Отгоре се сипва част от крема. Прави се още един ред с бишкоти и крем и сладкишът се поръсва с какао.

6.Десертът се оставя да престои една нощ в хладилник.