Една от онези невероятни истории, които могат да се случат само в Америка

Синсинати – град на кръстопът в т.нар. три стейт зоун – там, където се събират границите на Охайо, Кентъки и Индиана. Той е врящ котел от хора, прекосили океана, за да търсят своето благословено място в Американския запад. Разположен е по бреговете на река Охайо, приток на Мисисипи. Известен като Куин сити, после като Лозантивил, накрая е наречен Синсинати в чест на организация на американски войници, носеща името на древен римски пълководец Квинктиус Синсинатус, който едва ли някога е предполагал, че името му ще пребъде не само в учебниците по история. Но какво общо има всичко това с ястието, ще попитате вие. Още малко търпение...

Всеки народ си има някакво ястие от задушено на слаб огън месо, което в кулинарията най-често се нарича стю. Някой някъде започнал да приготвя задушеното с кълцано или мляно месо вместо с парчета, при което се получава гладък сос, който е много по-удобен за консумиране.

В „Синсинати чили“ кухнята на Американския запад се е омешала с традициите на пришълците. Отново се сблъскваме с прочутата американска рационалност. Животът кипи, завземат се нови територии, в същото време се облагородяват усвоените по-преди и... няма кой да приготвя храната всеки божи ден. Това се прави веднъж седмично – вари се огромно количество боб и се замразява, след това къртиш с брадвата парче, слагаш в котела и обядът е готов. Или пък небезизвестният „Пемикан“ – нещо като нашата саздърма, но от изсушено и стрито на прах говеждо, размесено с мас и натъпкано в кожени торбички. Нещо от тоя род е и чилито – в казан се сварява питателен месен сос, който може да се сърба с лъжица, да се заливат с него залъци хляб, паста, солени сухарчета, ориз или боб.

Случаят със „Синсинати чили“ е една от тези невероятни истории, които могат да се случат само в Америка – там, където се срещат имигранти от цял свят, оставят инструментите си, похапват и пак се захващат за работа. Но храненето върви със сладка приказка и в това кипящо гърне се забъркват идеи за нови гозби с аромат от родината на всекиго.

Създаването на това ястие се приписва на Том (Атанас) Кираджиеф, македонски българин, емигрант в САЩ. През далечната 1922 г. Том Кираджиеф заедно с брат си Джон (вероятно Иван) държи малка закусвалня недалече от Имперския театър на бурлеската – нещо като мюзикхол на Вайн Стрийт, в която продава и хотдог, гарниран с настърган „Пармезан“ и чили сос, доставян от Тексас. Но склонността към импровизации на Атанас Кираджиеф го подтиквала към постоянни експерименти с американския чили сос. Използвал добре познато му ястие – задушено говеждо по гръцки, поръсвал го с често употребяваните в родната му Македония подправки – бахар, дарчин (канела), дафинов лист, оцет, чесън, анасон, и започнал да го поднася в чиния, за да може сосът да се топне. Накрая дори махнал кренвирша и хлебчето от хотдога и добавил фино смляна кайма. Получила се типична нашенска яхния. Всеки посетител можел да избере според джоба си обикновено чили, гарнирано с чипс от скариди, двойно – върху сварени спагети, тройно – с настърган отгоре „Пармезан“, четворно – със запържен лук под пармезана, и накрая петорно – всичко дотук плюс сварен едър боб.

Ястието станало толкова популярно, че скоро рецептата в десетки варианти според вкуса на всекиго се разпространила навсякъде из Американския юг. Дори някъде предварително запържвали каймата, вместо направо да я задушават в соса. И днес това чили може да се опита не само в Синсинати, но и в закусвални или да се купи консерва готово ястие. 

Синсинати чили

Време за приготвяне: 1 час и 20 минути

Необходими продукти за 6 порции:

700 г телешка кайма
1 глава лук
4 скилидки чесън
600 г пасирани домати
1 дафинов лист
1/2 ч.л. смлян бахар
2 с.л. лют червен пипер
2 ч.л. смлян кимион
1/4 ч.л. кайенски пипер
1/2 ч.л. смлян карамфил
1 ч.л. канела
20 г черен шоколад (80-90% какао)
2 с.л. винен оцет
2 ч. л. сос „Уорчестър”
150 г сирене „Чедър“
200 г червен боб (от консерва)
500 г спагети
2 с.л. олио
сол на вкус

Начин на приготвяне:

1. Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се запържват в сгорещеното олио. Прибавя се каймата и се бърка, докато стане на трохи и придобие карамелен цвят.
2. Овкусява се с предварително смесените подправки – лют червен пипер, кимион, бахар, карамфил, канела, кайенски пипер и сол.
3. Разбърква се и се слага дафиновият лист. Наливат се доматите и 400 мл вода. Готви се около 30 минути на слаб огън.
4. Добавят се сосът „Уорчестър”, оцетът и шоколадът, и се оставя на огъня за още около 10 минути.
5. Пастата се сварява в подсолена вода и се отцежда.
6. Готовото ястие се поднася върху пастата. Гарнира се с червен боб и настъргано сирене „Чедър“.